Издателят Шуман

shuman

На 8 юни се навършват 205 г. от рождението на Роберт Шуман, немски композитор и пианист, ярък представител на музикалния романтизъм. За световното музикално наследство той оставя творби от всички жанрове, но най-значителни са клавирните и камерните произведения, както и неговите песни. Неоспорим е приноса на Шуман за музиката, а малко известен факт е, че освен с композиране се е занимавал и с издателска дейност. В детските и младежките си години Шуман има по-скоро интерес към литературата. Любовта към изкуството той наследява от своя баща, който възпитава децата си в такъв дух и успява да им даде солидно образование. От ранна възраст Шуман познава добре класиката, чете всичко новоиздадено и любимо негово занимание е да се рови из книгите в книжарницата на баща си, а и да публикува статии в неговите издания. Наред с това бъдещият композитор свири на пиано и дори съчинява танцувални пиески. За литературата Шуман оставя стихове, писма, дневници и много афоризми. По настояване на майка си започва да учи право, но скоро се отказва от него и любовта към музиката взема превес. По това време той се запознава с прочутия тогава клавирен педагог Фридрих Вийк. Започва да посещава уроци по пиано, преследвайки мечтата си да стане голям пианист. Стремейки се да усъвършенства ръцете си на пианист, Шуман безвъзвратно уврежда единия си пръст и така мечтата не е постигната. Отдава се на композирането. Същевременно с това той е и музикален критик и издател на музикалното списание “Neue Zeitschrift fur Musik”, което излиза и до днес.
Идеята за изданието се заражда у Шуман, когато е на 23 години. По това време той се събира с група будни младежи в Дрезденско кафене. Тема на разговорите им е любимото на всички музикално изкуство. Скоро като централна фигура в тази група се откроява Шуман, винаги с ясна мисъл, дар слово и изключителна начетеност. Той критикува плачевното състояние на музиката в тогавашна Германия. Някои любими за Шуман композитори са вече забравени, други – неразбрани от публиката, а обожаваните за деня герои според него са посредствени композитори и музиканти. Срещу всичко това младият Шуман решава да поведе борба. Неговата цел е да свали от сцената върхушката от дилетанти, сноби и кариеристи – задача, достатъчно трудна за един млад човек. Шуман преплита литературните си заложби и познанията си за музиката и на 3 април 1834 г. под негова редакция излиза първата книжка от списание “Neue Zeitschrift fur Musik” („Ново списание за музика”). Още първите броеве са изпълнени със смели и оригинални статии, подписани с тайнствени имена като Флорестан, Евсебий, Майстор Раро. Те са наречени “Съюзниците на Давид” по името на библейския цар Давид, любител на музиката и предизвикват любопитството на читателите, които обсипват редакцията с въпроси, предположения и догадки за самоличността на „Давидовците”. Въпреки настояването, Шуман не разкрива кои са тези тайнствени особи. Едва в по-късни години той признава: “Това сдружение на Давидовци беше тайно и не е съществувало никъде освен в моето въображение.” Всеки от тези тайнствени автори изпълнява различна роля – Флорестан е буен музикант, който роптае срущу всичко лошо и бездарно, Евсебий тъкмо обратно търси навсякъде доброто дори и в слабите произведения, а Майстор Раро има задача да застава помежду им. Всички тези тайнствени личности имат своя прототип в реалния живот. Образите на първите двама олицетворяват двойнствената натура на Шуман, Раро е неговият учител Вийк, имащ мисията да обединява крайните виждания. Някои от приятелите на Шуман, участващи в списанието също са споменавани с измислени имена като Давидови съюзници. Това са Берлиоз, Менделсон и любимата му – бъдещата съпруга Клара. Заставайки зад различните псевдоними, Шуман пише свободно, осветлява въпросите от различни гледни точки. Обект на статиите са както велики творци от далечното и близкото минало като Бах, Бетховен, Шуберт, така и съвременниците Шопен, Берлиоз, Менделсон, Лист.
До смъртта си през 1856 г. Шуман пише статии за списанието, отличаващи се с жив и образен език, винаги с оригинална и ясно построена мисъл. Всяка страница от публикациите е отражение на висока музикална култура и майсторство на перото. За времето си те изиграват извънредно голяма роля като променят редица закостенели схващания по въпросите на музикалното изкуство. Днес много от авторите, за които се пише са забравени и неизвестни за нас, а за другите – известните е писано достатъчно и музикалната литература разполага с богат материал, но въпреки това статиите на Шуман са интересни с ценните мисли за изкуството, поднесени в привлекателна форма. Четейки тези статии, всъщност надникваме в света на музиката през очите на Шуман.
През 1854 г., две години преди смъртта на Шуман, статиите са издадени в 3 тома.

Етикети:,

Публикувано на: 4 юни, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика