Думата „Мандала” на санскрит означава „кръг” или ,,завършеност“. Подредбата на орнаментите в кръга символизира цялостта и космоса. Кръгът присъства във всяка култура. Можем да го видим в ореола на светците, в молитвените колела на будистите, в стъклените витражи в катедралите, в древните каменни светилища и пещери, както и в много други религиозни символи, архитектурни и природни обекти. Мандалата символизира кръга на живота, а и много повече. По традиция тези рисунки са симетрични и имат център. В тях са вградени елементи от свещената геометрия. Именно 
те превръщат мандалите в модели или матрици на всичко във вселената. Тя представлява космическа диаграма на духовната реалност. Тя е самата вселена – макрокосмоса и микрокосмоса, обединени в едно. Самата вселена и всичко в нея имат структурата на мандала – галактиките, мъглявините, слънчевите системи, планетите… С форма на мандали са клетките на тялото, снежинките, цветята, резена портокал и пр. Мандалите съществуват от древни времена. Съществуват и днес и са използвани в много култури и религии като: индийската, китайската, тибетската и индианската. Почетени са в Будизма, Християнството, Таоизма и Хиндуизма, а също и чрез изкуството. Пясъчните мандали са произведения на изкуството сътворявани от будистките свещенници. Известно е, че монахинята Хилда Фон Бинген, живяла още през 12в. се занимавала със създаването на мандали. По този начин тя изразявала религиозните си убеждения и светоусещания. Коренните жители на Америка също
изработвали пясъчни мандали със странни символи. Така също те правели и каменни мандали, създавайки колосални архитектурни произведения. Небезизвестният ацтекски календар също е мандала. Въпреки че мандалата представлява сложна плетеница от орнаменти и символи, знакът Ин-Ян също се явява мандала. Традицията предавана от поколения продължава да съществува и днес. Мандали могат да бъдат нарисувани, направени от най-различни материали: хартия, цветен пясък, издялани от камък, или да се нарисуват върху стъкло. Обикновено пясъчната мандала се състои от външен кръг, в който е вписан по-малък квадрат, представящ “небесния дворец”, където обитава божеството. Квадратът има 4 портала, които представляват 4-те посоки на света, а вътре внего има вписан още един кръг, който е разделен на 9 сектора. Вътрешния кръг се състои от няколко преплетени слоя и може да е повторение на външната форма, а може в централния сектор да е изобразено самото божество. В този случай околните сектори изобразяват различните проявления на божеството и са един вид разказ за неговите дела. Понякога цялата
рисунка е в квадратна форма, а във всеки от четирите ъгъла на квадрата се рисува по една по-малка кръгла мандала. Макар на пръв поглед тибетските мандали да изглеждат лесни и сякаш състоящи се от прости повтарящи се форми, те всъщност са изключително сложни и често са необходими седмици, за да се направят. Освен това, будистките монаси трябва да се обучават години наред, за да се научат да изработват мандалите, защото тези рисунки се считат за свещенни и не могат да се правят току-така. Затова, преди да се захване с мандалите, монахът трябва да премине през философско и художествено обучение, и едва след като е постигнал необходимото ниво на мъдрост може да се заеме с изработването на мадали. Традицията повелява мандалата да се прави едновременно от четирима монаси, като всеки от тях изработва един от четирите квадранта, а също има и четирима асистенти-монаси, които пълнят с цветен пясък инструментите за рисуване.
И четиримата монаси започват рисунката от центъра, като постепенно се движат навън, а за да се поддържа баланса всеки от тях трябва да е приключил със своя сектор, за да могат всички едновременно да продължат със следващия. Преди да започнат рисунката монасите извършват специална церемония, а след това самата рисунка се започва с поставянето на една единствена песъчинка-точка в центъра. От централната точка към периферията се чертаят 4 линии, които отделят 4-те квадранта за отделните монаси. Прави се първо скица на мандалата, а след това отделните сектори се запълват с цветен пясък, който се прави от натрошени бели камъни, които се смилат на пясък и се оцветяват. Едно назъбено, подобно на фуния устройство наречено “чакпу” се използва за насипване на пясъка, като за целта 2 чакпута се търкат едно в друго, от което се получават вибрации, от които пясъка се насипва равномерно върху скицата. Но най-уникалното в тибетските мандали е това, че след завършването им те биват унищожени. Това извършват самите монаси, като методично избутват пясъка от периферията към центъра, и така, след като целия пясък е събран на купчина в центъра на платформата, той бива изсипан в най-близкия водоем. Това се прави за да ни научи, че не бива да се привързваме към земните материални обекти, и символизира нетрайността на всичко, което е материално. Известното в целия свят древно тибетско изкуство за създаването на мандали от цветен пясък е дълга, продължителна работа, изискваща търпение и издържливост. Тя калява духа и възпитава смиреност в човека.
