Какви филми са гледали варненци преди 90 години

Киното днес е основна част от развлеченията на съвременните хора. Много често филмите са пълни с компютърно генерирани изображения и специални ефекти, а добрият сюжет и качествената актьорска игра остават на заден план. Касови филми със супер и екшън герои са неотменна част от кино програмата. Ето някои от тях: „Лабиринтът: Последният кандидат”, „Джуманджи: Добре дошли в джунглата”, „Бърлога на крадци”, „Без последна спирка” и др. Киносалоните са с големи екрани, удобни кресла и оборудвани с технологии от най-висок клас (IMAX, LUXE, PREMIUM). А сега да се пренесем в киносалоните на далечната 1928 г. Какво е приятно да констатираш за тях? Например, че някой кинодиректор прави всичко възможно, за да „задоволи своята публика”, като смени един повреден проекционен апарат с нов, който да дава безупречна проекция, да се подобри състава на оркестъра, да се намалят цените на местата и ако „щете накрая публиката от време на време да се напарфюмира с „ливанто” – това са отлични инициативи, които трябва само да се възпитават”! По това време във Варна са функционирали киносалоните: „Палас”, „Прошек”, „Ранков” и Държавно ученическо кино. В специализираното списание „Нашето кино” четем следния отзив за „Кино Палас”, Варна: „Ние с удоволствие можем да констатираме, че г. Кабатник е в числото на малцината кинематографисти, които имат ясна представа за професията, която практикуват. На варненци е познат неговият такт като кинодиректор, а също и отличният му вкус при подбора на филми. Нему трябва да благодарим за удоволствието да видят най-хубавите филми, представени в София от „Модерен” и „Фанамет” (синдикат, съставен от трите най-големи американски фирми: Paramount Pictures, First National и Metro-Goldwyn- Mayer).
Дамата с камелиитеНямото киното през 20-те и 30-те години набира голям брой почитатели и в България, но в специализираните списания продължават да се водят дебати дали то е „модно увлечение” или изкуство: „Киното доказва вече и на последните свои отрицатели, че е изкуство, т. е., че изворите на неговата жизненост изхождат от същите недра, от които блика всяко творчество”. Важна роля за възприемането на филмите е играела музиката, като музикален съпровод на пиано, а понякога и на цели оркестри. Не случайно в рекламите за филмите срещаме, че по време на прожекцията ще има „специална музика, изпълнена от оркестър в пълен състав.” Съставна част от немите филми са и пояснителните надписи, които са – „неизменна част от това изкуство и един от елементите на неговият израз.”
И сега да преминем към „модното увлечение” – киното на нашите съграждани преди 90 години и как те са „утолявали духовната си потребност” чрез него.
Звезди с неподражаема красота, уловена във филмовата лента, присъстват в програмата на варненските кина – Корин Грифит, Били Дав, Мери Филбин в „Храмът на Венера”(1923 г.) и др.
Част от филмите са адаптация по известни литературни произведения:
„Дамата с камелиите” американски филм на First National Pictures (1926 г.) по прочутото произведение на Александър Дюма, пресъздадено на екрана от Фред Нибло. Главните роли се изпълняват от Норма Талмедж (Маргарита Готие) и Жилберт Роланд.
Реклама за филма: „Грандиозна постановка с модерни декори и костюми”

„Голата жена” по Анри Батай – френски филм от 1926. Режисьор Л. Перет (Lеonce Joseph Perret). С участието на Нита Налди, Иван Петрович, Андре Нокс, Луиза Лагранж (Louise Lagrange). По-късно през 1932 г. филма е преработен в звуков. Във вестник „Варненска поща” четем следната публикация: „Имайки предвид високите и ценни художественни качества на това безсмъртно творение на великия –трагик, трупата на големите френски артисти го изнесаха импозантно на филм… С колосални материални жертви дирекцията на кино „Роял” ангажира филма за представяне във Варна и от понеделник почва да го прожектирва. Филмът се съпровожда със специална музика изпълнена от оркестър в пълен състав.” Интересен факт е, че „Голата жена” е поставена на варненска сцена в Драматичния театър сезон 1924/1925 с режисьор Владимир Тенев.
„Дяволът и плътта” (премиера 1927 г.) – романтична мелодрама на режисьор Кларънс Браун. С участието на Грета Гарбо и популярния красавец Джон Гилбърт. В този филм окончателно се затвърждава прозвището – „фатална жена” за Гарбо. Актрисата си признава „Много се уплаших, когато след филма „Плътта и дяволът” разбрах, че съм обречена завинаги да играя ролята на жената вамп”. Тандема Браун – Гарбо отново се събира през 1935 г., за да създадат великолепния филм „Ана Каренина”.
Реклама за „Дяволът и плътта” : „Днес ви каним на небивало тържество! Най-хубавият световен шлагер по романа на Херман Зудерман”.
Друга филмова адаптация, присъствала на филмовия екран във Варна по произведение на немския белетрист и драматург Херман Зудерман е „Котешка пътека” (1927 г.)

От многобройните екранни адаптации на романа на Жул Верн френският филм „Михаил Строгов” от 1926 г. е една от най-известните в нямото кино. Пищна, драматична продукция, като дължината на филма е почти три часа. Режисиран е от Виктор Туржански, а музиката е написана от немския композитор Вернер Р. Хейман. Ролите се изпълняват от: Иван Мозжухин, Наталия Кованко, Ашо Шахатуни и др.
„Танцуващата Виена” (ориг. загл. „Das tanzende Wien”) 1927 г., режисьор Фредерик Зелник. С участието на Лия Мара, Бен Лион и Алфред Абел. Лиа Мара е артистичното име на полска балерина Aleksandra Gudowicz, която се жени за Фредерик Зелник. От 1920 г. филмовата продукция на Зелник е наречена Zelnik-Mara-Film GmbH. По-късно Лия Мара се снима във филма „Цигански барон”, който също е представен във варненските киносалони.
Реклама за филма : „От днес най-големият музикален празник за Варна”.


На въпроса дали киното има своите почитатели и защо, отговор дава Теодор Милев в сп. „Нашето кино”(1926 г.) – „Филмът ни поднася на крака, тук – у дома, цялата култура в най-малките й подробности и то в гениална непосредност – самата действителност”.

Етикети:,

Публикувано на: 9 февруари, 2018 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството