Калиграфия

Калиграфията се определя на китайски като “дисциплина” или “метод на писане” (шуфа). Тя няма никакво отношение към “краснописа”, а означава работа над себе си и развитие на личността. Това изкуство, възникнало в началото на нашата ера се смята за най-възвишеното и благородното. То се практикува от книжовници, чиято цел е владеене на писмеността и предаване на нравствените ценности. Това изкуство на елита служи за усъвършенстване на личността и духовното търсене.

1e18fdda-ff39-46c2-991f-db165e330538

Техниката на “калиграфията” или на китайската живопис – върху фина, мека и попиваща хартия – не търпи втори опит, нито поправка. Изпълнението с четка не допуска колебание, нито преработка. А оценяването се основава не на завършения резултат на рисунъка, нито на жеста, а на качеството на творческия процес в неговата цялост, която обхваща медитацията и концентрацията на пишещия и визуалното въздействие на изписания знак върху зрителя.

Историята на красивото писане на ръка е неразривно свързана с историята на писмеността и почерка и се различава според писмените системи. Различават се източно азиатска, арабска, еврейска, европейска и други калиграфии. За разлика от азбучните писмености китайската е единствената в света, останала от идеографичен тип от появата си до наши дни и не е просто графично пренасяне на думата. Тя се състои от знаци, всеки от които изразява пълноправна дума. В арабската калиграфия традиционно се използва перо от изсушена тръстика или бамбук, а мастилото често е цветно. При китайската калиграфия се пише по традиция в колонки, от горе на долу и от дясно на ляво. Тушът съответства на ин (въплъщаващ женското начало). Хартията или коприната (бял носител) – изразява ян (мъжкото начало). Четката се държи вертикално и символизира връзката между небе – ян, и земя – ин, съответстваща на ролята на човека, който подрежда нещата между тези две сили.

В китайската традиция възприемането на художествената творба въвежда в съкровен досег с нейния автор. Рисунъкът се смята за непосредствен отпечатък на сърцето на пишещия върху носителя. “Красотата” не е критерий, който позволява да се оценят творбите или творците. Изходния критерий е “естествеността”, критерий едновременно естетически (философски), художествен (технически) и пластичен. Естествеността изписва фигура без усилие – тя се определя като “без жест”, отразяваща принципите на организация на природата. Да се придобие майсторството, позволяващо да се постигне естествен рисунък, изисква години усилия и практика. В лицето на книжовниците калиграфи, народът вижда достойнства, а техните реални и предполагаеми “добродетели” са въплътени в творбите им. 

В съвременността калиграфията е често срещана като хоби и изкуство. Тя продължава да процъфтява под формата на функционални ръкописни надписи като покани за сватби или други важни събития. Тя е основа за създаването на шрифтове. В някои творби на изящните изкуства абстрактното изразяване на ръкописните символи може дори да притъпи или заличи тяхната четливост.


Етикети:,

Публикувано на: 13 януари, 2017 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството