Къщата като архитектурно предизвикателство

В тази публикация ще си „поговорим” за къщата не толкова като място за живеене, а по-скоро като въплъщение на модерната архитектура и връзката между сграда и пейзаж. Създавайки впечатляващи и уникални образци, архитектите отправят предизвикателство към насложените стереотипни представи за съвременна архитектура.
Къщата „Понсе” (2003 г.) с местонахождение Буенос Айрес, Аржентина е дело на чилийския архитект Матиас Клоц (р. 1965 г.). Тя е едновременно впечатляваща и смущаваща с изключителна гледка към Рио де ла Плата. Сградата хвърля предизвикателство към възможностите на съвременната архитектура, защото три четвърти от нея е издадена напред и нагоре, плаваща над повърхността. Със своята разчупена правоъгълна форма с площ от 2000 кв. м тя си кореспондира с перфектна концептуална строгост на пейзажа. Под компактна бетонна плоча е стъклената кутия, намираща се в средата на по-долното ниво, и всички елементи, като че ли плават над малък полуподземен участък, където са разположени сервизни и машинни помещения и пералня. Спалните са на горното ниво и имат удивителна палуба-градина, а остъкленото пространство е всекидневната.

 

„Искам да мисля за тази къща като за тайна градина, затворен рай; къща за откриване.” – Алберто Кампо Баеса

Къщата „Гереро” (2006 г.) на испанския архитект Алберто Кампо Баеса (р. 1946 г.). В покрайнините на малко селце в южна Испания, стои сграда като бяла кутия с една самотна врата, приличаща повече на музей за съвременно изкуство, отколкото на вила за почивка. Четирите високи по 8 м бетонни страни на къщата съдържат два големи широко отворени вътрешни двора, измествайки настрани жилищните пространства. В дворното пространство има четири съзнателно поставени портокалови дръвчета, които приветстват с добре дошли. Ниската веранда пред входа към основната част дава удобна сянка. От двете страни са спалните и баните. Мечтата за архитектура, стремяща се към простота и елегантност е блестящо реализирана в „Гереро” от испанския архитект.

Къща без стени (1997 г.) на японския архитект Шигеру Бан (р. 1957 г.). Той е отличен с престижното отличие Pritzker за 2014 г. Проектите му са разпознаваеми с елегантната им визия и иновативност, без значение дали са предназначени за частни клиенти или за някой от хуманитарните проекти на архитекта. В работата на Бан може да се види голямо разнообразие от дизайнерски решения, които често са основани на конструкцията, материалите, гледката, светлината и естествената вентилация, както и на стремежа да се направят удобни места за хората, които ги използват. Къщата без стени в Каруизава, Нагано е построена на стръмен залесен хълм. За да се осигури равно място, нейната подова плоча е врязяна в наклона. Тя се издига нагоре и назад и се превръща в плоча за покрива. Тази дълга ъглова форма е част от една стабилна сграда, която има минимална опора за плочата на покрива, само три тънки колони, като интериорът е почти напълно открит за външния свят. Вътре елементите на традиционното жилище – кухня, баня и тоалетна са построени на „универсалния под” без заграждения, без външни страни и прозорци, ред от плъзгащи се панели и стени на шкафове, високи 2 м, за да разделят вътрешното пространство и да осигурят усамотение, когато е необходимо. Това е осмата къща от серията наричана от Шигеру Бан – „къщи за изследване”. Дизайнът им е вдъхновен от къщата „Фансуърт” на Мис ван де Рое, но в своите къщи Бан замества стъклените стени с нищо – това ги прави буквално открити към природата.

Етикети:, ,

Публикувано на: 1 декември, 2016 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството