Катя Паскалева – загадъчна, щура, цветна и много притеснителна…

„Излъчваше загадъчност… Същевременно беше щура, цветна и много притеснителна…” Така Георги Божилов-Слона определя Катя Паскалева – една невероятна актриса с много лица. Снимала се е в 48 филма. Първата й голяма роля е в „Краят на песента” (1971 г.), а премиерата на последния филм с нейно участие „И Господ слезе да ни види” (2003 г.) е след смъртта й. Изигравайки своите героини от киното и театъра, тя ги прави незабравими. В потвърждение на това ето няколко заглавия от творческия й портрет: „Козият рог”, „Нона”, „Иван Кондарев”, „Матриархат”, „Мъже без работа”, „Вилна зона”, „Бумеранг”…  Катя Паскалева е първата българска актриса, която дръзва да се снима гола в ролята на Мария от „Козият рог”. С този филм става любимка на българската публика и печели престижни международни награди: за женска роля в Панама, „Фемина” в Брюксел и отличие за принос  в развитието на световното кино в Карлови Вари.

Надарена не само с талант, а и с красота Катя Паскалева е забелязана от големия Златьо Бояджиев, който прави три нейни портрета.  За първи път я рисува, когато е на 20 години. Самата тя рисува, но не излага картините си. Другото измерение на нейния талант.

За Катя Паскалева не са необходими много думи. Ролите, бележките и картините, които оставя са достатъчни.

Когато рисувам
не ми пука,
защото не е моя
работа и съм
нахална и безотговорна.
но преди да изляза на сцената треперя
като на кандидат-студентски изпит.

************

Хармония в душата ми никога няма да настъпи.
Аз съм неприлично непознаваща себе си.
Неприлично свенлива.
Неприлично страхуваща се.
Неприлично обичаща.
Неприлично без самочувствие.
Това е най-неприличното, защото според много хора имам основание за висока самооценка.
Но… Не смятам, че съм постигнала много.

***********

Поседването е застой…

В живота има пътуване, движение, непримиримост към застой на едно място.

Послание: когато Господ те е пуснал да се родиш на едно място, а не живееш на него, ти цял живот ще пътуваш да го търсиш.

Индиректно: не бягайте сами от родното си място! При мен се случи…

Нежност.Портрет на Катя Паскалева от Георги Божилов - Слона
Затварям си очите и виждам звездите
и слушам пълната луна.
И  преставам да бъда
грозна.
*
*********
Днес си мисля, че животът е подарък.
Край на мрачните ми мисли от последните дни…
Необходима ли съм?! На кого?
Кино, театър, любим човек, приятели…

Етикети:, ,

Публикувано на: 29 януари, 2016 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството