Кирил Шиваров: “… българската скулптура ще бъде истинска, когато излезе на улицата”

Кирил ШиваровБез Кирил Шиваров българската скулптура би била съвсем различна. Неговият принос за европеизирането на родния му град Варна и по-късно на София е огромен. Новаторство, многообразие и самобитност бележат творчеството му. Сред най-значимите и мащабни творби на Кирил Шиваров са статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет и Лъвът на паметника Шипка, превърнали се в символ на българския дух. На варненци скулпторът подарява Фонтана със сирените в Морската градина в близост до Морското казино, превърнал се в любимо и знаково място.Кирил Шиваров със семейството си
Кирил Шиваров е роден на 15 юли 1887 г. във Варна. Баща му е майстор в художествената изработка на мебели. Чрез него бъдещият скулптор получава първия си досег с изкуството. Възпитаник е на класическия профил на Варненската мъжка гимназия „Княз Фердинанд I” и още като ученик започва да рисува и чиракува при баща си. По това време Варна е град, обърнат към западноевропейските новости и е много разпространено фасадите на сградите да се украсяват с орнаменти, белег на благосъстояние и добър вкус. Кирил Шиваров започва да се занимава с такива лепежни орнаменти и това е първата му среща с различните материали като хоросан и глина и превръщането им в красиви форми.
В-к Обнова 1919 г.След завършване на гимназия Шиваров заминава за Прага, където постъпва в Художествено училище поВ-к Северна поща 1929 г. приложни изкуства въпреки желанието на родителите си да се изучи за свещеник. Младият скулптор с жажда попива нови знания и събира впечатления от великолепната архитектура на Прага. През една от ваканциите си в родния си град се заема с украсата на сградата на банка „Напредък”, току що построена на ул. „Преслав”. Това е първата му мащабна работа във Варна. Когато през 1913 г. се завръща в България, той донася снимки, проекти, макети и с огромно желание се захваща да претвори в дела наученото в Художественото училище. Творческите му идеи са смели и оригинални. Още на следващата година украсява със свои скулптури главната и двете странични фасади на Търговското училище (днес Икономически университет). През следващите години работи по украсата на фасади на частни домове. През 1917 г. приема да направи скулптурната част на Паметник на граничаря. Това полага началото на дълга поредица военни мемориали, по които е работил през целия си живот. България преминава през няколко войни и това несъмнено се отразява върху тематиката на произведенията на Шиваров. Първата си самостоятелна изложба творецът прави през 1918 г. в Морското казино. Това е първата изложба на скулптура на открито в България. През 1919 г. той организира и ръководи курс „Декоративна скулптура”, който е първи по рода си не само във Варна, а и в България. Обучава млади любознателни варненчета. Курсът на обучение е една година, а преподаваните предмети са тези, които самият Шиваров е изучавал в Прага.

От 1920 до 1923 г. се обучава в Държавната художествена академия на Виена. Специализира монументална декоративна скулптура. По време на престоя си във Виена Шиваров с интерес разглежда и запечатва в съзнанието си паметници, фонтани, сгради. За него това е извор на много идеи, които той ще претвори по-късно в родината си.


МорякСлед завръщането на Шиваров във Варна особено място в творчеството му заема морската тематика. Роден и израснал до морето, той претворява във скулптури романтиката на морския живот. От този период са „Моряк”, „Лодкар”, „Убирай”, „В играта на вълните”, „Сирена с морски дарове”. Освен тях той създава паметници, украсява фасади, прави изложби. Шиваров е един от основателите и подпредседател на сдружението „Дом на изкуството”, общност която обединява изтъкнати творци от различни сфери на изкуството. По-късно тази общност се преобразува в „Дружество на художниците във Варна” и Шиваров е член на настоятелството. Организират се изложби, в които неизменно присъстват творби на скулптора. Пленява го темата за жената и майката и от този период са останали много негови скулптури, изобразяващи това. Портретната скулптура е друга голяма страст на художника. Той претворява в бюстове лицата както на свои близки, така и на исторически личности и на хора на изкуството. Днес съдбата на много от портретните му творби е неизвестна. След обявяването на Варна за курортен град през 1921 г. Шиваров активно се включва в облагородяване на нейната архитектура, обновление и развитие. Работи в съдружие с изтъкнати представители на архитектите като Никола Лазаров, Дабко Дабков, Стефан Венедикт Попов, личности с огромен принос за Варна. През 1926 г. Кирил Шиваров става автор на паметник на Паисий Хилендарски в Алеята на Възраждането след спечелен конкурс. Това е едно от върховите постижения както за Шиваров, така и за монументалната скулптура изобщо.


Кирил Шиваров в ателието сиВ края на 20-те години Шиваров се установява в София, но дори и тогава не прекъсва връзката си с родния град. От този период е Фонтанът със сирените до Морското казино, който и до днес е едно от емблематичните места на Варна. Скулпторът работи усилено и в различни посоки, има поръчки от цялата страна за паметници, декоративни украси, надгробия. Негово дело са: интериорната декорация на Народния театър, Лъвската фигура на Паметника Шипка, Паметник-портал на бившите казарми на Осми приморски полк във Варна, фигурите на Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, капителите на колоните на Съдебната палата, Лъвската фигура на Паметника на незнайния войн в София, фигури на западна фасада на Министерството на обществените сгради, пътища и мостове (днес Столична библиотека), скулптурни фигури на Морско казино, Варна, редица военни паметници.
Паметникът на Кирил Шиваров във ВарнаНа 28 март 1938 г., едва на 50 години Шиваров умира, покосен от инфаркт по време на работа докато вдига с работници капител, тежащ 250 кг., предназначен за Съдебната палата в София. Погребан е в София, а над гроба му е поставена творбата му „Каин”, изработена през 1925 г. През годините постепенно името му започва да избледнява, но излезлите изпод ръцете му творения продължават да са около нас. За съжаление поради тяхното местоположение под открито небе, някои започват да се рушат под неумолимия ход на времето. През 2015 г. във Варна е открит паметник на Кирил Шиваров в знак на признателност към делото на нашия именит съгражданин.

Етикети:, ,

Публикувано на: 15 юли, 2022 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството