Кремена Цанкова – изкуството е номад

Кремена ЦанковаПрез годините отдел „Изкуство“ многократно е бил място за изява на творци от Варна. В рубриката ни „Изкуство в библиотеката” ще Ви срещнем с Кремена Цанкова.
Родена  1974 г. във Варна.  Завършила 1998 г. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Графика”;  1999 – 2004 г. – докторант в ТУ-Варна, специалност „Ергономия и промишлен дизайн“;  от 2005 г. – доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. Преподавател в катедрата по „Индустриален дизайн“ в Технически университет – Варна. Области на изява: обекти, кинетично изкуство, дизайн-критика. Работи и живее в град Варна.
Не точто разпадане - от изложбата (2)- Кремена Цанкова и едно дълго приятелство с отдел „Изкуство“: За мен през годините отделът беше и си остава място за срещи с приятели. Помня колко се вълнувах, когато започнах да го посещавам на ул. „Братя Шкорпил“ като ученичка – освен литературната съкровищница, която беше достъпна за мен основно чрез руски книги, там бяха подредени графики и картини на варненски художници – Явор Цанев, Володя Вълчев, Стоимен Стоилов… безценно. Репродукциите – в книгите, живото изкуство – по стените. Но най-хубаво от всичко беше, че момичетата, работещи там създадоха у мен усещането за принадлежност. От тези години датира приятелството ми с Роси Тодорова, настоящ завеждащ на отдел „Изкуство“.
  – Изложбите: През годините организирахме много изложби на млади хора в библиотеката. Може би, защото моята първа изложба като ученичка беше в отдела и смятах, че това е очарователно място, което трябва да бъде споделено. Както, когато истински харесаш нова за теб музика и искаш веднага да я съпреживееш с близките си приятели, така и аз споделях мястото, инициирайки първи изложби на младежи, които се вълнуваха, бяха щастливи и бяха топло приети, както навремето приеха мен. Сигурна съм, че така поставих начало на нови приятелства.

Направих още три свои изложби в „Изкуство“ – през 2009 г., успоредно с новата рубрика в сайта на библиотеката „Представяме Ви“, през 2010 г. и 2016 г. с илюстрациите към новите книги на Елена Владова „22 още по-нови истории на Иванка Иванова“ и „Пъпа на света“. Последната ми е много мила, защото я илюстрирахме заедно с дъщеря ми и съпруга ми. О, разбира се, първата изложба на дъщеря ми Ирина Маркова беше подредена с много любов в отдела и направихме едно прекрасно тържество за Деня на детето (2009 г., когато тя тъкмо навърши 6 години).

Сигурно ще пропусна много случвания, но от снимките ще видите не само хората, но и как се е променяло мястото през годините: 2001 г. „Пътища и мостове“ – Ирина Миткова, Анна Георгиева и Наталия Огнянова, мои великолепни ученички в Хуманитарната гимназия и 2002 г. „Първа самостоятелна изложба“ – Христина Ефтимова (страхотна графичка понастоящем), Светлана Янева и Радостина Пеева (сега награждаван автор на книги за деца); 2011 г. „Метафори на съвремието“ – моите талантливи студенти от специалност „Инженерен дизайн“ в ТУ-Варна; 2013 г. „Хора, улици, съдби“ – Елена Мариновска и нейните дръзки фоторепортажи; 2017 г. – Изложба живопис на прекрасната художничка Петя Димитрова, моя приятелка и бивша ученичка – Петя беше поканена да вземе участие във фестивала „Нощ на музеите и галериите“.
- Участвах в много формати, част от културната история на града ни, приютени в пространството на отдел „Изкуство“ – на Amorpha youth group, Contempo – фестивал за съвременно изкуство, „Нощ на музеите и галериите“. Много ми е скъпа и наградата, която получих 2013 г. на юбилея на библиотеката за организиране на поредица изложби. Но най са ми скъпи хората, работили и работещи в отдела, споделили своето време, професионализъм и приятелство. Те са важна част от моята лична история, те са моят романс с библиотеката.

 

Изкуството

Смятам, че изкуството е номад.
Номадите.
Те променят средата, през която преминават – веднъж асимилатори, а друг път – асимилирани.
Те са филтър – извличат необходимото, за да го ползват като последващ опит.
Те са преносители на информация – това е тяхната културна мисия и техен кръст.
Те са своеобразни конструкти – информационни банки – карти на места и хора.
Те са есенцията на любопитството – очите на дете – динамична система от сърбящи подметки, премеждия, белези, любопитни носове.
Те са странни дълговечни насекоми, владеещи тайната да бъдат отново какавиди, след като са летели многократно.
Всеки го движи собствена цел, собствен план, собствена програма, оставяйки зад себе си разплакани влюбени момичета/момчета.
Те са виртуозни компилации в сет на DJ шизофреник.
Днес са малко от това, утре – малко от другото, но пък винаги са цели.
Интересувам се от възможността да активизирам връзката между артиста и публиката, като правя зрителя непосредствен участник в разкриване същността на творбата.
Обектите – механизъм, желязо, пластмаси, хартия – споразумение между трайното и нетрайното, между устойчивото и ефимерното.
Кинетичните обекти – номади в същността си – конструкти от разнородни елементи и материалности, събрани в обща душа, с общо тяло, свързани за изпълнение на обща цел. Тяхната цел е движението. Посредством движението се осъществява промяна. Промяната разкрива същността им.

Abbey road

Етикети:, ,

Публикувано на: 20 април, 2021 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Изкуство в библиотеката