Леда Милева и детските песни

Безспорен е приносът на Леда Милева за българската култура. Тя е писател, преводач, общественик, дипломат. Работи с руски, английски и френски език. Образованието си получава в Американски колеж в София, а по-късно и в Института за детски учителки. Работила е като редактор в издателствата “Български писател” и “Народна младеж”, както и в списание “Дружинка”. Била е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио “София”, а от 1966 до 1970 г. е генерален директор на Българска телевизия. В периода 1960-1980 г. заема длъжността заместник председател и председател на българския Пен клуб, организация на журналисти и писатели. По-късно е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. От 1972 до 1978 г. е постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. В продължение на десет години (1979-1989) е председател на Съюза на преводачите в България и едновременно с това (1980-1990) – редактор на списание “Панорама”. Леда Милева е депутат в Четвъртото Велико народно събрание (1990-1991 г.) Повече от 30 са издадените й стихосбирки за деца, театрални пиеси и радиопиеси. Много от тях са преведени на други езици.
Сред многообразието от дейности, с които се е занимавала Леда Милева основно място заема поезията й за деца. През целия си живот тя е отдадена на малките читатели и създава за тях незабравими стихчета. Те са толкова ритмични, свежи, ярко рисуващи картини, че много от тях се превръщат в песнички. В началото на активната дейност на Леда Милева, около 1940-1945 г. се забелязва възход на създаването на детски песни. Едно от най-силните средства за възпитание и емоционално развитие на децата е именно песента. Тя съдейства за запознаване на децата с обкръжаващия ги свят, укрепва и задълбочава детските впечатления и представи. Общите разнообразни впечатления и богатите преживявания по време на слушане и пеене на песни помагат на децата в техните взаимоотношения с други хора и ги учат на възприятия. Българските композитори превръщат редица детски стихове в песни. Един от много ярко представените автори на текстове е Леда Милева. Сигурно няма българин, който не знае песничката “Зайченцето бяло”, създадена от композитора Петър Ступел по нейни стихове. Те са написани почти случайно. През 1940-1941 г. Леда Милева работи в списание “Първи стъпки” (Месечно издание за популяризиране на възпитанието на детето в предучилищна възраст. Орган на възпитаниците на педагогическия курс при Американската детска градина), където един от редакторите е нейната леля Пенка Касабова. За появата натова стихотворение Леда Милева разказва в книгата “Леда Милева – Литературни анкети” на Ивайло Христов:

“Понеже бях както стана вече дума, преди всичко уредник на списанието, отивах в печатницата да връзваме страниците. И веднъж в детския отдел на списанието остана празна половин страница, нямах никакъв резервен материал, а трябваше списанието бързо да се качва на машините. Тогава аз си позволих, без особени угризения, да съчиня нещо и да запълня страницата. Както се казва, на коляно в печатницата трябваше да напиша пет-шест куплета. За какво, за какво, ами да кажем за едно зайче. Зайченцето бяло, цял ден си играло, си казах и оттам като че ли някой ми го диктуваше. Така написах това стихотворение, гонена от времето и от необходимостта да се запълни страницата. В никакъв случай не съм смятала, че съм написала нещо много хубаво, затова и не му сложих заглавие… Но стихотворението започна своя истински живот, след като се превърна в песен, която поради това, че много се хареса, се излъчваше в началото едва ли не през ден по радиото и много скоро цялата страна я запя.” След това “Зайченцето” започва свой самостоятелен живот. То е част от сборници с детска поезия, заглавие на стихосбирки на авторката си, част от репертоара на вокални групи, пее се от децата в детските градини. Дали заслуга за толкова дългия живот на песничката има стихчето или музиката, не знаем. Може би съчетанието между тях е толкова съвършено, че ако си позволим малко математика сред толкова литература, зайченцето бяло вече си играе със сърничката повече от трийсет хиляди дни :) За времето, в което Леда Милева е главен редактор в програми за деца в Радио София споделя: “Когато Петър Ступел написа музиката си към стихотворението, тя ни очарова. С това започна нашето дълго и ползотворно сътрудничество. Бяхме скромни, никой от нас не се смяташе за творец. Петър Ступел беше не само композитор, който ежедневно пишеше и носеше песни, но и ги разучаваше с малкото хорче, което имахме. Хорчето се наричаше “Детска песен”, състоеше се от няколко млади певици и Петър Ступел им беше корепетитор. Заедно с тях в 7.15 ч. заставаше сутрин пред микрофона, той им акомпанираше, а те пееха.”
Други детски песнички по стихове на Леда Милева са:
„Ежко се жени” – музика Петър Ступел
„Защо чука капчука: цикъл песни” – музика Милко Коларов
„Четири залъгалки за деца: Маймунка, Борчето, Патенца, Глухарчето” – музика Владимир Панчев
„Добрият чадър” – музика Евгени Чешмеджиев
„На мама”, „Лошото моливче”, „Патенца” – музика Ивайла Кирова
„Благодаря ти, мамо” – музика Александър Танев
„Срещу нова година” – музика Тодор Попов
„Белите пиленца” – музика Константин Илиев
„Празник” – музика Любомир Мицев
„Елхичка” – музика Васил Лолов
„Летен дъжд” – музика Красимир Милетков
„Нова година” – музика Мара Петрова
„Новогодишна песен” – музика Петър Ступел
През 1970 г. в предговора към книгата „Момчето и звездичката” Леда Милева пише: „Иска ми се стиховете, които пиша, да направят децата поне мъничко по-умни, по-честни, по-добри.” Облечени в музика, тези стихове без съмнение са направили това с поколения български деца.

 

‘]

Етикети:, ,

Публикувано на: 5 февруари, 2020 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството, Музика