Любен Владигеров – Лулу – „цигулар с голям дар и чудесна техника”

Цигуларят Любен Владигеров е роден на 12 март 1899 г. в Цюрих и е с 18 часа по-голям от своя брат близнак композитора Панчо Владигеров. Двамата братя дълги години са неразделни и на сцената, и в живота. Любен Владигеров ще бъде първият  и най-ревностен изпълнител на цигулковите творби на своя брат. А Панчо Владигеров ще напише заради него великолепни цигулкови опуси – Соната, оп. 1, Концерт за цигулка, оп. 11 с посвещението „На моя мил брат”, „Бурлеска”, „Вардар”, „Хоро и ръченица” и др.  Двамата братя ще направят заедно многобройни концерти в страната и чужбина, записи на грамофонни плочи и ще работят в „Дойчес театър” на Макс Райнхард.
За първи път Владигерови излизат на сцената, когато са на Братята Владигерови с френския игулар Анри Марто седем години. Правят им артистичен дебют е в Шумен в читалище „Арахангел Михаил” (сега „Добри Войников”). През 1911 г. имат самостоятелен концерт в София, където вече са се преместили да живеят. На него двамата братя изпълняват рапсодия на Хубай и „Цигански напеви” от Сарасате. Към края на същата година знаменитият  френски цигулар Анри Марто пристига в България, за да изнася концерти. Любен и Панчо Владигерови свирят пред Марто в своя дом. Той ги харесва и урежда да учат в Берлин. Така през 1912 г. те се озовават в Берлин, за да учат в Държавното академично висше училище. Започват да концертират. През 1918 г. получават повиквателни и се завръщат в България. Маестро Георги Атанасов ги взема в Музикалната команда на Гвардейския оркестър. „Докато служихме – до пролетта на 1920 г., изнесохме много концерти в София и други градове. Имахме страшни успехи” (Спомени на Любен Владигеров). В тези концерти се включват и композиции на Панчо Владигеров. Излизат възторжени критики. Панчо Владигеров е определен като гениален композитор и пианист, а Любен Владигеров – „щастливото допълнение” или „алтер его”.

Любен Владигеров със Саша ПоповПрез пролетта на 1920 г. Владигерови се завръщат в Берлин, за да завършат образованието си и остават там още дванадесет години да работят. Любен Владигеров учи при прочутия цигулар Густав Хавеман. Изнася концерти в Берлин (в най-голямата концертна зала „Шаушпилхауз” с 6000 места), Мюнхен, Дрезден, Хамбург, Кьолн, Лайпциг и др. На 10 август 1925 г. на Залцбургския фестивал с оркестъра на Моцартеума под диригентството на Бернхард Паумгартнер той свири цигулковия концерт на Панчо Владигеров. Критиката за това негова изпълнение е възторжена: „Цигулковата партия бе изпълнена от Любен Владигеров, цигулар с голям дар и чудесна техника. Той пее на своята цигулка така, както не биха могли и най-добрите. Кове своите стакати така, че би могъл да му завиди дори Хуберман…”
Любен Владигеров заедно с брат си взема участие в първите Български народни музикални тържества, които се провеждат от 23 юли до 1 август 1926 г. в град Варна.  Те заедно с варненския виолончелист Славко Попов изпълняват клавирно трио на Чайковски. Найден Найденов пише, че то се е запечатало в паметта му като едно от най-високите творческо-музикални постижения на концертния подиум. На 31 юли варненци са впечатлени от удивителното творческо майсторство на Любен Владигеров при изпълнение на цигулковата партия на „Вардар”. За участието на Любен Владигеров (Клавирно трио от Франк) на четвъртите варненски Музикални тържества музиковедът Иван Камбуров в рецензията си посочва: „С мекия си красив тон Любен Владигеров води много добре партията на цигулката…”
През 1933 г. Любен Владигеров участва в няколко тонфилма. В „Графиня Марица” „изпълнява” ролята на цигулар от унгарски оркестър. По-късно заедно със своята майка Елиза Пастернак-Владигерова се завръщат в България и се установяват да живеят в София. Той започва да работи като концертмайстор и оркестрант в Софийската народна опера. Има и няколко концерта с брат си като последният е през 1945 г. От 1947 г. напуска операта и близо десетина години развива концертна и музикално-просветителска дейност – електрофонносинхронизация, която е своеобразен предшественик на плейбека. По линията на Българска концертна дирекция със своята уредба Любен Владигеров обикаля градове и села. На сцената звучат различни произведения на грамофонни плочи, а той свири с цигулката си. Слива и синхронизира своя звук и това, което звучи от плочата. Това са популярни и приятни за слушане произведения, изпълнявани от прочути оркестри, диригенти и цигулари като Менухин, Крайслер, Хайфец. В тях той включва и произведения на Панчо Владигеров като „Вардар”, „Хоро стакато”, „Ласка” и др. Любен Владигеров осъществява 2300 такива концерта. За тях Иван Камбуров пише: „Постигнатото от Владигеров учудва слушателя със своята точност и особеност, което изисква упорит труд и голяма съсредоточеност. Впечатлението от него е не само интересно и ново – то буди особено художествено преживяване.”
Братя Владигерови с майка си и Александър ВладигеровОт 1957 до 1959 г. Любен Владигеров свири в оркестъра на Държавния сатиричен театър.
По-неизвестна е творческата дейност, с която се занимава Любен Владигеров още докато живее в Берлин – цигулковите му транскрипции. Преработва за соло цигулка „Токата и фуга” на Й. С. Бах, Прелюд в сол минор, оп. 23 на Рахманинов, 70 транскрипции за две цигулки , сред които са първият концерт за цигулка, оп. 11, „Бурлеска”, „Вардар”, „Класично и романтично” от Панчо Владигеров, както и много концерти от Вивалди, Виоти, Брамс, Сен-Санс, Лало и др.
Любен Владигиров почива на 92 години. Освен, че е изтъкнат цигулар има и своето хоби – да прави колажи от вестници. Той е изключително интересна личност, но винаги е живял в сянката на своя брат Панчо Владигеров.

Етикети:, , ,

Публикувано на: 16 март, 2022 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Музика