Магическият свят на Джорджия О`Кийф

Джорджия  О`Кийф е известна като „майката на американския модернизъм“. Творбите и са тълкувани спДж. О` Кийф с Алфред Стиглицоред Фройд, но самата тя не  признава подобни аналогии. Обича да рисува цветя, листа, пейзажи с камъни. Творчеството на Джорджия О’Кийф е разположено на границата на две течения – магически реализъм и импресионизъм. В картините на О’Кийф,  рисунката е ясна, с остри ъгли, присъщи на фотографията, в пейзажите са съчетани  сюрреалистичните  образи на сънищата. Изискани и ярки творбите на художничката притежават ритмична хармония, символичен език и са  близки до кубистките форми. Джорджия О’Кийф е известна със своите картини, базирани на увеличени изображения на цветя и растителни форми, напълно естествени по образ, космически по мащаб, изпълнени с лирическо настроение. Тя рисува безкрайни прерийни хоризонти и романтични градски пейзажи с изображения на небостъргачи, селски мотиви, гледки към планини и скали, любимите си предмети – животински кости и черепи. Родена на 15 ноември 1887 г. в Усконсин Джорджия О’Кийф още на 11 годишна възраст заявява намерението си да стане художничка. Джорджия получава добро образование. Тя посещава католическо училище и взема частни уроци по акварелна живопис. На 16-годишна възраст бъдещата модернистка е изпратена в интернат във Вирджиния, където успешно учи в арт студио. Първоначално посещава курсовете на чикагския Художествен институт, а по-късно от 1905-1909 г. – прочутата нюйоркска Лига на студентите от от художествените училища.


Срещата и през 1916 г. с фотографа Алфред Стиглиц се оказва решаваща както от професионална, така и от лична гледна точка. През 1917 г. Стиглиц организира за нея лична изложба, която обаче е закрита три дни по-късно, поради това, че  САЩ влиза в Първата световна война. През 1924 година известния фотограф се жени за художничката. В Чикаго Джорджия О`Кийф е запленена от архитектурата на Луис Съливан, от декоративната игра  на растителните орнаменти, които той използва. Влиянието, което тези двама мъже оказват върху нея, определя до голяма степен естетическите основи на творческия и светоглед. Първият има принос както в безпогрешния и усет към декоративното – който личи в майсторското съчетание на спирали и извити фигури, така и в чувството и за пространство  с рядко изящество в разгръщането на неговите форми.

От Луис Съливан Джорджия О’Кийф заимства техниката на едрия план – наричан „американски”, а също и специфичния маниер да третира мотива, изваждайки го от неговото обкръжение, за да предаде един напълно самостоятелен образ на границата с абстракцията. Дали улавя пейзаж или сърцевината на орхидеи, ириси или калии тя винаги ни препраща към това властно измерение на интимното. Интимността и сладострастната женственост, които струят от картините  неизбежно шокират табутата на епохата. Този характерен подход може да срещне благоприятен отклик в сюрреализма, особено когато в края на 20-те години  Джорджия отива в Ню Мексико и това вдъхновява художничката да създаде композиции, в които се сблъскват необятни пейзажи и побелели кости. Там тя  общува с цветовете, формите на хълмовете и долините, но също и на костите, през които гледа небето. Черепи, рога и животински скелети стават емблеми на древна символика на Ерос и Танатос в една поетика, близка до Дали. След смъртта на Стиглиц през 1946 г. Джорджия О’Кийф окончателно се установява в Ню Мексико и развива творчеството си в същото темпо, без истински да съумее да му придаде нов размах. Като  сила, изригнала от могъщата природа в интимно единение с багри, вятър, звук, цвете, плът, кост, планини, О’Кийф се докосва до модерното изкуство. Тя сякаш набляга на гальовния и чувствен аспект на една живопис, която ни обгръща, завладява и омагьосва. През 1972 г., след дълга пауза, художничката представя мащабна изложба в музея Уитни в Ню Йорк. Творбите на Джорджия О’Кийф са значително повлияни от „синестезията” (смесено възприятие). Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или представа предизвиква в съзнанието съвършено друга представа). Синестезията е популярна сред европейските модернисти. Не е известно дали самата Джорджия е била синестет и дали е „чувала” цветове като Василий Кандински, но музиката играе важна роля в нейното изкуство. Тя свири на пиано и цигулка и чувства постоянната нужда от музикални паралели. По това време О’Кийф започва постепенно да губи зрението си – работи все повече с керамика, пише автобиографична книга и участва в снимките на документален филм за себе си. Въпреки здравословните проблеми, тя продължава да рисува с помощта на асистенти до смъртта си през 1986 година. Произведенията на една от най-изявените художнички на 20-ти век се съхраняват в MoMA, Националната художествена галерия във Вашингтон, Музей О’Кийф в Джорджия в Санта Фе, както и в частни колекции.

Цветята на Джорджия О’Кийф

Етикети:, ,

Публикувано на: 14 януари, 2021 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството