Надя Винарова – първата българска примабалерина

BASA-592K-1-5-9-Nadezhda_VinarovaНа 22 февруари 1928 г. Софийската опера представя балета „Копелия” на Лео Делиб. Това е първият самостоятелен балетен спектакъл и се счита за начало на българското балетно изкуство. Дело е на Анастас Петров – основател на съвременната българска балетна школа. Самият той е в ролята на Франц. В двойната роля на Сванилда и Копелия е Надя Винарова – първата примабалерина в България.
Надя Винарова е родена в Русе през 1903 г. Семейството й се премества във Варна, когато тя е едва на 3 месеца. Баща й е морски капитан с изявено отношение към изкуството. Свири на цигулка и пиано и от него бъдещата балерина наследява музикален талант. Тя самата също свири на пиано от малка. Родителите й възлагат надежди за нейното развитие като пианистка и едва 13 годишна тя заминава с майка си за Виена, където продължава образованието си при Йозеф Хофман. По това време посещава и танцова школа, но без особени амбиции към танцовото изкуство. Това, което променя отношението й към балета е посещение на спектакъл BASA-592K-1-5-6-Nadezhda_Vinarovaна Албертина Раш, гостуваща балерина от Метрополитън опера. Възхитена от магическия танц, Надя Винарова взема твърдо решение самата тя да стане балерина и да достигне това изящество. Постъпва в школата на Карл Раймунд, който е и първия учител на Албертина Раш. След около година той оценява таланта й и убеждава майка й, че нейно призвание е балета и трябва да посвети живота си на него. Пианото отстъпва на заден план. В следващите шест години Надя Винарова с потоянство и упоритост усъвършенства таланта си и през 1924 г. дебютира на сцената пред виенската публика. Успехът й е впечатляващ. Оценена е положително и от пресата. Специалистите й предричат бляскаво бъдеще. Неин импресарио става известният тогава Адолфи, което открива европейските сцени за нейни участия. Достига дори до Америка, където се снима във филм. Въпреки големите успехи по света, Надя Винарова мечтае да се завърне в България. По това време у нас балета е още неизвестно изкуство. През 1925 г. тя се завръща в България. На сцената на Летния театър във Варна изнася концерт. Едва тогава баща й разбира, че дъщеря му не е станала пианистка, а балерина. Първоначално това го вбесява, но той толкова много харесва изпълнението й, че й прощава. Следват още няколко концерта, събраните средства от които балерината предоставя за строителството на Варненския театър. След постигнатия успех Винарова предприема обиколка из цялата страна като достига до места, където изобщо не са чували за балет. В спомените си тя разказва как зрители в Пещера питали преди представлението: „Какво ще бъде това? Прилично ли е да водим жените си?”. На много места концертите се посрещат пренебрежително, но се изпращат с възторг.


По това време директор на Народната опера става Петър Стойчев. Той се амбицира да укрепи незадоволителното състояние на балета в България. Предлага на Надя Винарова длъжност примабалерина, въпреки че тя вече има покани от чужбина. Балетмайстор е Анастас Петров. Първоначално се поставят само балетни интермедии. Първият цял балетен спектакъл, който се прави е „Копелия”. За главната роля репетират двете примабалерини в операта – Надя Винарова и рускинята Ана Воробьова. До последно не е ясно коя се справя по-добре. След генералната репетиция е решено – на премиерата на 22 февруари 1928 г. ще играе Надя Винарова. Спектакълът жъне огромен успех. След създаването на този първи самостоятелен балетен спектакъл има надежда балетът в България да има ежегодна самостоятелна продукция. Скоро след това ръководството е сменено, а съставът – намален до 12 души. Въпреки създалата се ситуация продължават изявите чрез концертни балетни миниатюри. Изпълняват се както класически, така и съвременни постановки. Надя Винарова има активно участие в почти всички. Творческият съюз между нея и Анастас Петров е ненадминат. Освен в операта, те работят заедно и в частната му школа. Примабалерината работи и с други хореографи и нейните роли винаги са високо оценени. Въпреки успехите идва момент, в който ръководството на Софийска опера решава да съкрати Надя Винарова като „царска балерина” без да й остави право на 51765пенсия. Анастас Петров организира подписка в нейна защита и целият състав се застъпва за нея. През 1951 г. е възстановена на работа. Тогава Анастас Петров я прави свой помощник балетмайстор. Тя става репетитор на постановките му и дори започва сама да поставя. През 1957 г. с тържествен концерт по случай 35-годишна сценична дейност и спектакъла „Съперници”, Надя Винарова се пенсионира. Дълги години тя не може да прости обидата от опита за отстраняването й, въпреки че многократно е хвалена от публика и критика. Носител е три пъти на орден „Кирил и Методий” I степен. Умира в София на 15 август 1991 г.

Етикети:,

Публикувано на: 22 февруари, 2022 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството