Необичайни скулптури

Скулптура(лат. skulptura)  ваене, ваятелство е вид изобразително изкуство, което създава обемно-пространствени изображения на материалните предмети, предимно човешки изображения.  Поради това, че изобразяването на околната среда, пейзажа, осветлението и т. н. е почти недостъпно за скулптурата, тя съсредоточава всичките си художествени средства  върху разкриване богатството и различните аспекти на човешкия образ чрез неговата пластическа характеристика.

Вили Верджинер е роден на 23 февруари 1957 г. в Бресанон, Северна Италия, провинция Южен Тирол, където черпи вдъхновение от традициите на южно-тиролските майстори, известни с изкуството си още от 17в. Именно тук в цитаделата на класическата дървена скулптура Верджинер формира собствен визуален и пластичен език. Телата на неговите персонажи са трепетни, чуствени и предават уловените мигове на безкрайно движение и вътрешните преживявания. Те са силно свързани с обкръжаващия ни свят не само, защото са от дърво, но и с подтекста на изобразяващото. Оцветените отделни части на фигурите и  релефно декоративното им  орнаментиране, акцентират вниманието на зрителите върху мини историите, които разказва автора. Скулптурът показва онези зони от човешките фигури, които задействани  в определен момент, взаимодействат с околната среда и откликват на различни емоции и чуства. Верджинер води постоянен диалог със зрителите, подтиквайки ги към размисъл, въздейства на техните възприятия, посредством визуализация на собствените им мисли.


Скулпторът Бруно Каталано се ражда във Франция през 1960г. Една от главните теми на непресъхващото му вдъхновение са пътешествията. „Странниците” на Бруно Каталано е серия от „дрипави”, деформирани човешки фигури. Първото впечатление при вида на тези скулптури, е че висят във въздуха. Всъщност, тайната е в носещата конструкция на композициите. Ръцете на фигурите, държащи чанти или други предмети се явявват като странични носещи конструкции. Самите фигури са изработени от плътна стомана. Вглеждайки се в тези „накъсани фигури”, зрителя машинално се стреми да съедини отделните части в едно цяло. Къде отиват тези странници и има ли край пътят им, може само да се гадае. През огромните кухини  в телата  се откриват пространствата зад самите скулптури, създавайки усещането за безкрайност, в зависимост от това къде са разположени странните фигури. Това символизира онези изменения, които съпътстват странниците , отправили се на път. Именно пътят и самото пътуване изпълват човека с нови емоции, впечатления ,търсения и вътрешни трансформации. Вгледайте се в лицата на тези странни пътници!

Италианският скулптор Лоренцо Куин,  син на актьора Антъни Куин е роден на 7 май  1966г. в Рим, завършва академия по изящни изкуства в Ню Йорк, а по настоящем живие в Барселона заедно със семейството си. Той създава серия от необичайни творби, използвайки материали като алуминий, бронз и сребро. Скулптурите от серията „Force of nature”(Силата на природата), украсяват площади, паркове и улици на много градове по света. Тази скулптурна серия Лоренцо Куин посвещава на майката природа. Тези творби напомнят на антични статуи, които са направени в прослава на боговете, като жертвоприношение. Някои от скулптурите се намират в музеи на съвременно изкуство, участват в изложби и презентации. Една от известните скулптурни композиции на Куин представляваща детска ръка държаща фиат е интересна с това, че в нея автора пресъздава ръката на собствения си син, а автомобила е неговия стар фиат. За Лоренцо Куин изкуството да създаваш е преди всичко възможност да изразиш емоциите си и да помогнеш на хората да достигнат по-лесно до разбирателство и хармония.

Етикети:,

Публикувано на: 1 декември, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството