Никола Михайлов – художникът портретист

НОВО: Отдел „Изкуство” създава рубрика: „ Българското изкуство в старата периодика”. В редица статии ще ви представим художници и музикални дейци през погледа на своите съвременници.

Автопортрет никола МихайловПървата статия сме посветили на художника портретист – Никола Михайлов. Бележитият художник е роден в Шумен на 30 януари 1876 г. Още като ученик проявява склонност към рисуване. Резбарското и златарското изкуство на неговите деди (занаятчии) се изявява при Никола Михайлов в копнеж към тънкостта и изяществото на художественото творчество. Учи в Софийската мъжка гимназия, където негов учител и ръководител е проф. Иван Мърквичка. След завършване на гимназия (1895 г.) заминава за Мюнхен и завършва Академията за изящни изкуства при професорите Ото Зайц и Алекс. фон Вагнер. Продължава усъвършенстването си в Париж в Академия Юлия, а по-късно и в Лондон, където изучава старите английски портретисти. Завръщайки се в България заема длъжността художник на Министерството на народното просвещение.

Първи самостоятелни работи показва през пролетта на 1897 г. във Втората изложба на „Дружеството за поощряване на художниците в България”. Седем картини, от които две копия от Мюнхенската пинакотека, пет оригинални работи – един портрет, една оригинална композиция и пет ютюда на глави – силно впечатляват с голямата свобода и размаха на четката – качества, рядко срещани в творчеството на тогавашните художници. Дебютните работи на Никола Михайлов му помагат да спечели симпатиите на всички и той поучава стипендия „от Държавния глава за следване и довършване на художественото си образование в странство”.

През 1910 г. Никола Михайлов се установява в Берлин. Портретираните от него лица му дават от към тип, облекло и аксесоари разнообразен материал за великолепни портрети, обобщаващи в себе си голяма префиненост, чувство на аристократичност и изисканост. През 1917 г. художникът урежда изложби в Лайпциг, Берлин, Дрезден и Бремен. През 1921 г. посещава Аржентина и там рисува портрети на видни личности. По същото време пребивава и в Уругвай. През 1922 г. и началото на 1923 г. Михайлов отива в Чили и Бразилия, където рисува портрети на председателите на двете републики. В края на 1923 г. и през 1924 г. художникът е в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и др. На 30 януари 1926 г. в Берлин с „бляскава тържественост” се отпразнува 50 години от рождението му и 30 години художествена дейност.

Много вестници и списания от всички страни, където четката на художника е оставила следа се отзовават най-ласково за неговото творчество. Отзив из New Yorker deutsche Zeitung : illustrierte Wochenschrift: „Никола Михайлов е един от най-големите портретни художници на нашето време… Из всички етапи на неговото творчество може да се изберат и изтъкнат трайни творения, творения на свежа сила, горещо съчувствие, тънко схващане на човешките черти. Всички лица, които е рисувал са преживени и виртуозно пресъздадени. И при това в боите, в композицията се чувства радостта на художника при собственото си творчество… Изкуството на Никола Михайлов е интернационално. Като личност, обаче той си остава сериозен българин. В художествено отношение, в начина на неговата техника и третиране на боите той стои между майсторите на различните народи. Главната особеност на неговите портрети е, разбира се, естествеността, нежната живост на линиите и чудното опериране с боите, които придават човека като от копринени нишки. А съдържанието, схващане на дълбокото и същественото, е тъй препълнено с фантазия, а в същото време тъй силно и живо, тъй необикновено обмислено в композицията на боите, щото издава и непренуденото наслаждение от щастие в творчеството.”

През 1928 г. излиза Сборник за Никола Михайлов, отпечатан от Държавната печатница с текст от Велико Йорданов, издание на Министерството на народното просвещение. В него проличава безсъмненото дарованието на големия художник. Сборникът съдържа две части: „Живот и творчество” и „Юбилей” и там могат да се видят над 200 черно-бели репродукции от картините му, които разкриват тънкия и своеобразен усет към портретната живопис, качество характерно за този род изкуство – „магистралността у мъжката фигура, миловидността, красотата и елегантността в женската природа”. Откриват се и редица други белези, свойствени за неговото художествено „аз” , които доближават творчеството на Никола Михайлов до световното изкуство.

Благодарение на своя голям талант в портретната живопис, художникът си извоюва международна известност. Неговите изложби се посрещат с „въодушевление от критици и публика”. Творчеството му носи своя самобитен характер въпреки влиянието на много разнородни школи. Характерно за портретите на Михайлов е сериозното вглъбяване във вътрешния живот и физичността на модела. Те са не само изображение на физическите форми на портретираните лица, но и въплъщение на психическия тип. Той е художник на красотата – обича елегантините, нежни линии и форми. Всеки негов портрет като че ли има за цел да даде красивото не само в образа, а и във всичко, което го обкръжава – това се забелязва най-вече в женския тип. „Художникът умее да даде поза, елегантност, нежност и всичко това изплита със сочна гама от ярки, живи тонове”. Между неговите творения има портрети, които по схващания и дух, глъбина и сила ще преживяват във вековете, понеже това са работи, които тъй са създадени, че предизвикват голямо удивление”. Ненадминато ще остане и пресъздаването на гънките, видът на дрехите и приливането на боите една в друга.


Изкуството на Никола Михайлов може да се нарече еклектично. Външните влияния върху творческия му дух, присъщи на всички големи художници не заличават, нито обезценяват индивидуалността му. Освен елементите на екзотично изкуство личат ясно и белезите на собствения му стил.

За статията са използвани материали от сп. „Художествена култура” - 1928-1929г. и сп. Нива – месично илюстровано списание за култура, художество, литература и наука – 1929 г. и 1931 г.

 

Етикети:, ,

Публикувано на: 10 февруари, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Българското изкуство в старата периодика