Образите на Кирил и Методий в българската възрожденска живопис

„…А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години…Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?”, то  рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.”

                                                                                                    „За буквите” Черноризец  Храбър

Неизмерима е стойността на делото на Кирил и Методий за самостоятелна писменост и утвърждаването на българския език като равноправен с приетите за свещени три езика. Новият им поглед, новото им мислене имат историческо значение за целия християнски свят. Образите на двамата братя възхищават и вдъхновяват български и чужди художници. Всеизвестни са монументалните платна на Алфонс Муха от „Славянската епопея” , трите композиции на художника Нобили –  „Кирил и Методий пред папа Андриан II” , „Погребението на Кирил” и „Кирил и Методий пред Христос, представяни от папа Лъв XIII” в базиликата „Сан Клементе” в Рим. Зографи и живописци на Българското възраждане рисуват икони с образите на двамата просветители, изхождайки от личното си преклонение и от чувство за дълг и признателност.

Захарий Зограф. Св. Св. Кирил и Методий 1848. Стенопис от Троянски манастир "Успение Богородично"Захари Зограф  (1810-1853) е един от най-големите български художници и първият от изкуството на новото време. Работейки в Рилския манастир той помества образа на Методий  между светците до св. Стефан и св. Сава. В по-късно време 1847-1848 г., когато Захари Зограф, изписвайки Троянския манастир изработва композиция с двамата братя Кирил и Методий, придържащи  свитък със славянския алфавит и образа на Христос, който ги благославя (сам, в сияние, или обкръжен от група херувими), допълват образното единство на схемата, която става популярна и се развива за дълъг период време. За тях се загатва някаква обстановка, помежду им се поместват пояснителни надписи. Така ги изобразяват цяла поредица зографи: Недко Тодорович, Анастас Кърклийски, Христо Енчев и още много други.

През 60-те и 70-те години е широко застъпено друго решение на темата:  двамата братя се изобразяват прави, най-често в архиерейски одежди, с корони на главите, във фронтални пози. Единият от тях държи жезъл и разтворена книга, другият – кръст и свитък с едро изписани букви. Условно загатнатият терен се превръща в исторически пейзаж и в ъглите на изобразителното поле се появяват медальони с композиции, разкриващи важни моменти от тяхната дейност. Мнозина представители на Самоковската школа изобразяват Кирил и Методий като свещенослужители и просветители, застанили около престола със символите на светото причастие.

Станислав Доспевски. Св. Св. Кирил и Методий 1856. Икона в църквата "Св. Богородица" в ПазарджикСтанислав Доспевски (1823-1877) пресъздава няколко пъти образите на Кирил и Методий. Иконите  от 1860 г. – „Св. Св. Кирил и Методий”  за храма „Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик;   1865 г. и 1866 г. (намираща се днес в с. Устово).  В иконата от 1865 г. братята са застанали един срещу друг в тежки владишки одежди – Кирил държи хляба, а Методий – чашата с причастието. Върху престола са поставени свитък с азбуката на славяните и книга, преведена от тях. С малки изменения това решение се поватаря в едноименните икони и стенописи от Иван Д. Доспевски, Константин Х. Ангелов и др.

Алекси Атанасов и Георги  Данчов. Стенописи Араповски манастир 1864През 1864 г. зографите Алекси Атанасов и неговият ученик Георги  Данчов изписват в църквата на  Араповския манастир поредица от композиции, илюстриращи житията на двамата просветители.  Те за първи път в историята на нашето изобразително изкуство (до 1878 г.) рисуват цял цикъл от житийни сцени на Кирил и Методий. В една от тях Св. Кирил е представен проповядващ пред народа. В стенописа е изразена любовта на учителя към българския народ с цялата своеобразност на стила на живописеца. Пред Кирил е застанала група селяни, всеотдайно вслушани в неговите думи. В същия цикъл е представено и погребението на Кирил (той умира на 14.02.869 г.). След 1857 г., когато се въвежда официалното ежегодно чествуване на Кирил и Методий, техните изображения заемат вече едно от първите места в репертоара на възрожденската живопис.

Знаменитият наш художник Николай Павлович създава композиция, посветена на Кирил и Методий. Тя е изградена в духа на немския класицизиран романтизъм – в нея той продължава да търси яснотата на формите, плавността на контурите и изискаността в жестовете.

Много от изображенията на светите братя са изчезнали завинаги. Те не са тиражирани и размножавани като известните им жития. Запазените от тях обаче са достатъчно ярки за да бъдат ярки паметници и символи на делото на Кирил и Методий.

Етикети:

Публикувано на: 14 май, 2014 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството