За пърформанса накратко: В историята на изкуството съществуват много примери, в които художниците прибягват до „живото изпълнение” като средство за изразяване на идеите си. Изкуството на пърформанса се корени в театралните действия, поставяни от футуристи и дадаисти в началото на 20 век. То възприема тяхната идея за размиване на границата между артиста и публиката. През 60-те години терминът се използва, за да обозначи произведения, в които художниците използват телата си като средство за изпълнение на действия, които могат да включват музика, песни и танци – те са с различна продължителност и се повтарят на различни места. Този метод е подет от група художници, композитори, дизайнери като Джон Кейдж, Йоко Оно, Нам Джун Пайк, Йозеф Бойс и др. През 70-те години артистите започват да използват пърформанса, за да поставят специфични въпроси, свързани с представените от тях хора и обекти. Например пърформансът на Ана Мендиета се обръща към родовата и културна идентичност, свързани с кубинското й минало. Артистите се възползват от видеото и популярните развлечения като художествени източници през 80-те години. Матю Барни и Марико Мори черпят вдъхновение от попкултурата, за да правят творби, в които се обединяват пърформанс, видео, фотография и инсталация.
Артистите не са използвали пърформанса като форма, с която да привличат вниманието върху себе си. На него те са гледали като средство за вдъхване на живот на многобройните формални и концептуални идеи, върху които се изгражда изобразителното творчество.
Къде минава тънката разграничителна линия между изкуството и живота? Може би случването в отдел „Изкуство” на 25 февруари не е чиста форма пърформанс, но до голяма степен отговори на този въпрос. В него рисуване, музика и танц се обединиха в едно. Част от участниците споделиха усещането си за атмосферата на събитието:
„Концепцията за събитието беше участниците да нямат предварителна мисъл и нагласа какво ще се случи. Да бъде пълна импровизация, в която няколко вида изкуства си комуникират по един интуитивен и интимен начин на базата на подсъзнанието. Мисля, че се получи пресъздаване на усещания, ритъм, импулси, чувства и емоции. Успя да се излезе извън рациото и зримото. Показахме как изкуството свързва хората по един невидим и духовен начин.”
Доника Йорданова – художник
„Хареса ми цялостната приятелска и позитивна нагласа на всеки един от присъстващите и искрено се радвам, че има хора, които ценят изкуството и го виждат по този начин. Беше ми много интересно да видя какво ще нарисуват художниците под звуците на различни стилове музика и много се радвах, когато виждах, че участниците се усмихват докато рисуват и се повлияват по някакъв начин от мотивите, които свирихме. ”
Благомир Бояновски – музикант
“Беше фантастично, ново и интересно изживяване, което бих повторила пак. Смятам, че трябва да го направим отново. Такива събития са изключително освобождаващи и трябва да се разпространяват. Всеки млад човек трябва да се докосне до такова изживяване. Цялостната идея е чудесна, мястото и хората, които работят в отдел „Изкуство” те предразполагат и са много мили. Силно се надявам да направим тези импровизации традиция.”
Албена Мартинова
“Подобни инициативи трябва да се случват по-често, тъй като това е начин на освобождаване на съзнанието, подсъзнанието, а когато ние сме релаксирали, като цяло възможността ежедневието ни да преминава по-добре се повишава. Съзнанието ни чрез арт терапията релаксира и си отпочива от всичкия стрес, стимулирането на свободата на човека, да твори, да изразява себе си е факт.”
Ирина Иванова
“Смятам, че музиката е свързана с рисуването и моментната импровизация те кара да излезеш от зоната на комфорт и може да се изненадаш от себе си. Пречупваш се и виждаш какво можеш да направиш, което всъщност стана и при мен и сега рисувам една поредица.”
Владо Георгиев
“Изключително свежо и зареждащо преживяване. Времето мина неусетно. Човек не може да се насити на творческата атмосфера.”
Радина Радева
