Париж през обектива на Брасай и Доано

Brassaï-profile-555x312

„Очите на Париж” е известен прякор на Брасай, измислен от приятеля му писател Хенри Милър. Истинското име на фотографа е Дюла Халас. Роден е в Брашов, Трансилвания. Псевдонимът „Брасай” означава „от Брашов”. От 1920 г. работи като журналист в Берлин, а през 1924 г. се мести в Париж, където живее до края на живота си. В Кафе дю Дом Брасай се запознава с други емигранти. Той се сближава с Андре Кертес и Йожен Атже и започва да снима през 30-те с подкрепата на Кертес. Фотографира всички аспекти на парижкия живот, включително висшето общество, интелектуалци и приятели, нощния живот на Монпарнас.
Първият му фотографски проект „Нощен Париж” (“Paris de nuit”), 1933 г., представящ 60 нощни
сцени от града се превръща в един много авторитетен албум и предизвиква голям интерес. По това време започва да снима и ъндърграунда на парижкия нощен живот – танцувални зали, театри, бордеи. Характерна снимка от този период е „Дебелата Клод с приятелката си в Льо Монокъл”. Брасай е предусещал, че светът от тридесетте години е нестабилен, че на хоризонта се надигат огромни заплашителни вълни и че трябва да се изживее бързо онова, „което никога няма да видим втори път”. Прочутите снимки на Брасай или търсачът на „тайният Париж от тридесетте години” датират и олицетворяват лудешкия начин на живот на една цяла епоха.


Брасай е майстор на композицията, създавайки ярки графически мотиви чрез плътни сенки и светли петна. Често пъти предварително иска разрешение от своите обекти, а тъмните кафенета и бистра използва за декор на своите сцени.
Днес неговите негативи, разпечатки и контактни листове се съхраняват в Центъра „Жорж Помпиду” в Париж и напомнят за това колко решаваща крачка е направил във фотографията Дюла Халаш.
„Всеки творец има две дати на раждане. Втората дата – когато разбере истинското му призвание – е много по-важна от първата.”

Робер Доано е един от най-емблематичните фотографи, който ни среща с романтичния Париж.

Роден е през 1912 г. в парижко предградие (Жантий, Вал-дьо-Марн). Доано от рано остава сирак. Посещава Общинското училище в Жантий, но го напуска на 13, за да се запише в занаятчийското училище Екол Етиен в Шантий. Учи гравюра и литография и посещава вечерните занимания по рисуване. През 1929 г. Доано завършва Екол Етиен и започва работа като художник в дизайнерското ателие Улман. По-късно става помощник на художника Андре Виньо, който го въвежда в своя приятелски кръг от авангардисти, сред които са Ман Рей и Жак Превер. През 1932 г. се появява първият фоторазказ на Доано в списание „Екселсиор”, а през 1934 г. започва да работи като рекламен фотограф за ”Рено”. Пет години по-късно е уволнен. По същото време среща Шарл Радо, основател на фотографска агенция „Рафо” и започва работа като фотограф на свободна практика. Прави първите си снимки по улиците на Париж и така тази тема се превръща в основна през следващите десетилетия, прекъсната от Втората световна война, в която участва като фоторепортер. Доано напуска армията и се присъединява към Френската съпротива. Използва своите фотографски умения за изработване на фалшиви документи. Заснема окупацията и освобождението на Париж. През 1946 г. се присъединява към „Рафо”. В тежкото следвоенно време се обръща отново към улиците на Париж, за да улови в черно и бяло живота на обикновените хора и неочаквани случки със своят Rolleiflex. Не случайно Доано е определян като „поет на улицата” и „певец на парижките предградия”. През 1947 г. той печели наградата за фотография „Кодак” и скоро получава поръчки за „Лайф” и „Вог”. Въпреки това той отделя повече внимание на хората, „в които ще открия топлотата, която искам да почувствам. Снимките ми са доказателство, че такъв свят може да съществува.” Удивлява се на нещата, които могат да изскочат от ъгъла на някоя улица като заявява, че „най-ценното качество на един фотограф би трябвало да е надеждата за чудо.”
На 12 юни 1950 г. списание „Лайф” публикува неговата фотография „Целувката” на тема „Влюбените в Париж през пролетта”. Безгрижна снимка на целуваща се двойка пред кметството на града е един от поредицата етюди на тази тема. На снимката изглежда, като че ли двамата влюбени не подозират за присъствието на фотографа. По-късно става ясно, че Доано е платил на младите актьори Франсоаз Делбар и Жак Карто да позират на снимката. Успехът на „Целувката” провокира фотографа да развие темата в поредица през 70-те години. Моделите му се целуват и на други романтични места – стълбища, гари, паркове.


Другата тема, която го прави разпознаваем са безгрижно забавляващите се деца. И тук присъства характерния стил на Доано – романтичната „палавост”.


През 1984 г. на Доано е присъдено званието „Рицар на почетния легион”.
След смъртта си (1994 г.) оставя над 450 000 фотографии. Известни негови думи са: „Ако създаваш образи, не говори, не пиши, не се анализирай, не отговаряй на никакви въпроси. Да внушаваш, значи да създаваш, ако описваш – разрушаваш.”

Етикети:,

Публикувано на: 13 май, 2020 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Фотография