„Партито“ – черна комедия с блясъка на добрата актьорска школа

Първата кинолектория в отдел „Изкуство“ за 2018 г. ще се състои на 27 януари от 10.00 ч. с представянето на последната творба на британската режисьорка Сали Портър – „Партито“ (2017). Автор и водещ на лекторията е Елица Матеева-критик и режисьор.

В новата мрачна комедия „The Party”, Джанет (Кристин Скот Томас) е домакиня на празник, в който близки приятели се събират в нейния лондонски дом, за да отпразнуват растежа й в политическата кариера, но… в това време нейният съпруг Бил (Тимъти Спол) е разсеян и по-скоро вглъбен в собствените си мисли. Най-добрата приятелка на Джанет е Ейприл (Патриша Кларксън), която притежава безпощадно чувство за хумор, пристига първа; после прииждат и другите, като всеки има за споделяне по нещо, но изведнъж Бил взима думата – и словата му провокират поредица от разкрития, ситуацията на соарето се усложнява неимоверно, а вечерта, започнала с гръм от шампанско, може да приключи и с други изстрели… В „Партито“ участват брилянтни актьори. Филмът е отличен с Наградата на сдружението на германските арт кина по време на `Берлинале` 2017 и е носител и на британските награди за независимо кино за изпълнението на Патриша Кларксън.

 

Сали Портър е родена във Великобритания на 19 септември 1949. От 14 годишна възраст снима с 8 мм камера. Първите си експерименти в киното прави с късометражни филми през 1969-1970 г. В началото на 70-те снима „Combines“ – филм, отразяващ съвременния танцов театър в контекста на танцовата компания, основана от нея и хореографа Джейки Ленсли (Limited Dance Company). Потър участва в музикална група като певица и текстописец (Feminist Improvising Group). През 1979-та тя създава късометражния филм “Трилър” – преработена версия на операта на Пучини “Бохеми”. Потър започва да композира и заедно с Дейвид Моушън създават саундтрака към „Орландо” (1992) – екранизация на едноименния роман от Вирджиния Улф, режисирана от нея. Ролята на благородника Орландо се изпълнява от Тилда Суинтън. Филмът е носител на 25 фестивални отличия (включително има награда за най-добър филм на млад режисьор от Европейската филмова Академия), номиниран е в две категории за „Оскар”. Следващите проекти на Потър са „Мъжът, който плачеше” (2000) с Джони Деп, „Да” (2004) с множество награди, сред които: Специалната награда за космополитен филм и религиозна толерантност на режисьорката Сали Потър от Международния филмов фестивал в Брисбейн, Австралия (2005), “Златна звезда” за най-добра актриса на Джоан Алън от Международния филмов фестивал в Сиатъл (2005). В нейният филм „Гняв” (2009) чрез монолози разкриват възхитителните си актьорски качества артистите Джуди Денч, Стив Бушеми, Джон Легуизамо, Даян Уийст, Еди Изард, Боб Балабан, Лили Коул и Джуд Лоу. Този филм е с номинация за Златна мечка в Берлин през 2009-а. През 2012 г. Потър снима „Джинджър и Роза”. За главните роли са ангажирани Ел Фанинг и Алис Енглерт. Черно-белият разказ привлича Потър в експерименталния й филм „Урок по танго“ (1997), в който тя изпълнява една от главните роли и си партнира със световно известния танго танцьор Пабло Верон.
Сали Потър е от онзи тип творци, които живеят встрани от светлината на прожекторите и с отшелническа отдаденост осмислят живота си чрез експериментиране. В последната й творба „Парти” зрителят ще открие предизвикателството да се направи черна комедия в черно бял кадър.

Етикети:, ,

Публикувано на: 9 януари, 2018 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Афиш