Българското Земеделческо-промишлено изложение в Пловдив, проведено от 15.08 до 31.10.1892 г. , става повод за първата организирана изява на българските фотографи. Участието им се проявява в няколко области: предварително организирана реклама; художествено оформление на изложбените павилиони; участие в самото изложение – Залата за живопис; популяризиране на самобитните национални костюми, като по този начин допринасят за успеха и утвърждаването на Изложението.
Ето как се урежда въпросът за отдаването на търг правото на фотографиране в изложението – павилионите, вътре в тях, посетителите, делегациите и продажбата на снимки от и за Изложението: пловдивският фотограф Димитър Кавра (1835 – 1903) със заявление от 25 октомври 1891 г. до Управителната комисия отправя молба „да му се построи при Пловдивското изложение едно отделение, което да му служи, докато трае изложението за фотографско ателие и за павилион за излагане на предметите по художеството му, като същевременно да му се даде право за фотографиране разни части на Изложението здания, павилиони, изложени предмети и пр. и за продавание фотографски снимки и албуми от тях…”. Управителната комисия отговаря на фотографа, че ще му отпусне място за собствен павилион, така както прави с останалите изложители, но че не може да му го построи. Що се отнася до монополно право за фотографиране, отговорът бил, че то ще се отдаде на търг, в който и той може да участва. С протокол № 37 от 23 януари 1892 г. се взема решение за обявяване на конкурс. Получават се две заявления от Д. Кавра от Пловдив и Иван Карастоянов от София: „Първият предлага да отстъпи 1/10 част от продажната цена на фотографии, албуми и
пр. от фотографирани предмети и вътре в Изложението, а вторият – 1/5 от същата цена за в полза на касата на Изложението. Комисията, като взе предвид, че не се явиха други конкуренти и че от явилите се вторият представя най-сгодни за касата на Изложението, реши да отдаде правото на фотографиране на Ив. А. Карастоянову, придворен фотограф в ст. София и да го покани за сключване на контракт.” Контрактът е сключен. Иван Карастоянов (1853 – 1922) организира свой щанд и павилион, където фотографира и продава отделни снимки и албуми от Изложението. За него били особено доходни груповите снимки на отделни окръзи, правени пред Главния павилион. Една такава снимка е „Групата от Разградски окръг, фотографирана пред Главния павилион от придворния фотограф Иван Карастоянов от София”. Въпросните групи са наброявали от 500 до 1500 и повече души и всички са държали непременно да се фотографират на Изложението. По-късно той издава фотоалбумче 9 х 14 см с образци от своето представяне на Първото българско изложение.
И така чрез фотографиите на Иван Карастоянов и Димитър Кавра може да проследим Изложението от подготовката му до откриването и експонатите в него. Снимките им са поместенивъв вестник „Нашето първо изложение” (бр. 1 – м. декември 1891, бр. 50 
– м. ноември 1892) и илюстрованото списание „Светлина” (1891-1934). Двете периодични издания са част от фонда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков”, Варна.
Подготовката на първото изложение започва още от декември 1891 г., когато администрацията на същото излиза със свой периодичен печатен орган „Нашето първо изложение”, адресиран до петте хиляди предплатили абонати. В началото вестникът редовно информира своите читатели как върви приготовлението, като помества снимки за строителните работи и благоустройствени дейности. За тази цел Димитър Кавра доставя фотографии на редакцията. В бр. 16-18 от 1892 г. може да видим снимка на терена, отреден за Изложението – старите турски гробища, срещат се и негови панорамни снимки на Пловдив от различни гледни точки, жп станцията с трена „Ориент експрес”.
От брой 25 на същото издание започват да се поместват редовно снимки на различни изложбени павилиони, които или са още в строеж, или са вече завършени: панорамен изглед на изложението към май 1892 г., Павилиона на Станимака, Главният павилион, Музикалния павилион… В сп. „Светлина” също са представени павилиони на различни окръзи, един от тях е на Варненското окръжие: „Варненският павилион, изработен от архитект Димитриевич, представлява осмоъгълник, декориран с морски мотиви, с четири кули и едно средно кубе, завършващо с кула, които напомнят морските крайбрежни фарове.”
Безспорно работата в изложението на фотографите не е малко. Много са техническите новости, които предизвикв
ат интерес: Едисоновия фонограф (бр. 35 НПИ) – „сир. апарат който повтаря песни, разговори, свирни, които могат чрез него да се слушат. Достоен за публиката в изложението в лева страна от главния вход.” И още – марионетките на Томас Холден, „падащата железница”, представена от софийския търговец Лудвиг Партел, железницата и оръжията на Круп, и многообразието от селскостопански машини.
Голямо място е отделено на въздухоплавателните демонстрации на световноизвестния Йожен Годар и неговия „Ла Франс”: „Балонът величесветно и изначало полегка се въздигна, народната музика „Хаджи Димитър” засвири „Шуми Марица”, от хиляди-хиляди гърла екнаха гръмогласни ура. Сцената, която това възнасяние донесе на зрителите, е неописуема – човек трябва да я види сам.” Димитър Кавра запечатва със своя обектив „първото възнасяне със свободен балон”: „Балона захваща да се пълни”, „Балона е почти пълен”, „Балона е пълен и готов за възнасяне”
Особен интерес представлява снимката: „Борба на пехливани” (бр. 43 НПИ), на която са изобразени няколко двойки пехливани с кожени панталони и лъскави тела от мазнината, с която са намазани. Всичките те са едри и внушителни на „тепиха”, извърнали глави към фотоапарата, нищо, че по замисъл на фотографа, те не позират, а се борят. В дъното се вижда многобройна публика, която също е заснета на това първо по рода си зрелище. „Дохожда ни мисълта да предложиме пехливанството за едно развлечение… Пехливанството е природна дарба, да не кажем и едно цяло искуство.” – четем в бр. 23 на същия вестника и както се вижда от фотографията, идеята е реализирана.
В периодичните издания освен фотографиите на братя Карастоянови и Димитър Кавра са използвани и снимки на софийски фотографи, когато се отнася до правителствени лица: Георги Живков – министър на народното просвещение, Михаил П. Савов – министър на войната, Иван П. Салабашев – министър на правосъдието, Стефан Стамболов – министър-председател и министър на вътрешните дела и др. В сп. „Светлина” се поместват серия от снимки по оформянето на павилионите, направени от нашия изтъкнат художник Антон Митов.
Мнението на нашите фотографи се ценяло високо и за това те били включени в Главната комисия-жури – Димитър Кавра, Стоян Кацаров и Иван Карастоянов или били използвани като съветници по художественото оформление на павилионите на Изложението. В описанието на павилиона на Русенския край (бр. 44, бр. 45) срещаме доказателство за това : „Да възлезем по стълбата на втория етаж. Дясната страна на стълбата е накитена с отлични фотографии: погледи на град Русе и околностите му, хора, Смилския панаир в Тутракаска околия – от Христо Дашков и Р. Либих.” и при Карловския павилион „…Най-подир заслужават да се отбележат и изложените фотографски снимки от живописните местности на Карлово и от фабриката на г-на Евлогия Георгиева, твърде сполучливо приготвени от фотографията на 
придворния столичен фотограф г-на Ивана Карастоянова.” Голяма е заслугата на българските фотографи и за оформлението на Костюмния павилион, за популяризирането на нашите национални костюми, за изработването на манекените, върху които са били облечени те – публикувана снимка в сп. „Светлина” (кн. 10-11). Точно тук пред „построения в швейцарски стил павилион за народни носии” е разположено остъкленото ателие на Димитър Кавра, пръв фотограф на Пловдив.
На това първо изложение са представени различни марки фотоапарати. Тук се създават и предпоставки за провеждане на първото по рода си общонационално състезание между българските фотографи. Представените фото творби, съответно инвентаризирани в третия раздел на каталога на изложението – „за науката и изкуството”, т. 25 ”за живопис, фотография, гравьорство” са обект 
на внимание, преценка и награди. Като най-добре представили се с грамоти и парични награди и почетен диплом са отличени Братя Карастоянови, златен медал – Димитър Кавра, сребърен медал – Карло Албрехт от Варна, Христо Дашков и Райна Керемидчиева, бронзов медал: Самуел Гелч от Шумен, Д. Германски от Самоков, братя Кацарови от Пловдив и др. Голяма част от наградените фотографи поставят към фирмените си знаци изображения на спечелените медали и дипломи на гърба на направените от тях фотографии (изработени във Виена) и това е един от най-влиятелните елементи от атрибутите на рекламата им.
От първото земеделческо-промишлено изложение в Пловдив – 1892 г. са запазени снимки и отделни албуми в цялата страна. Несъмнено то е изиграло огромна роля за стимулирането и развитието на българската фотография, както и за организирането на първата фотографска изложба в страната.
