Пътят на тромпета от военния поход до джаз сцената
Тромпетът е духов музикален инструмент от семейството на медните инструменти. Те са направени от метални сплави с основна част мед. Всички те представляват едностранно отворени конически или комбинирани тръби, завършващи с фуниеобразно разширение, наречено корпус или рупор. Звукът, който произвеждат медните духови инструменти се извлича с вдухване на въздух чрез специално конусовидно приспособление, наречено мундщук. Произхода на наименованието на тромпета е неизяснено. Според някои сведения то произлиза от гръцката дума οτρσμβος, която означава раковина или черупка на охлюв поради приликата на инструмента с тях и спираловидната му форма. От това понятие възниква френската дума trompe, а по-късно и умалителната форма trompette.
Тромпетът съществува от древни времена. Разбира се, тогава той изглежда по различен начин – проста куха тръба, направена от тръстика или дърво, завършваща с елементарен мундщук. Два тромпета – от бронз и сребро са открити в гробницата на Тутанкамон в Египет. В античния свят тромпетът се използва за религиозни и военни цели. В първоначалната си примитивна форма той е познат на народите като военносигнален, ловджийски, пастирски, ритуален и култов инструмент. Прави се от кост, рог, дърво, бамбук, тиква, глина или метал. Тембърът му внушава страх, а звуковият му обем не е голям.

За първи път тромпетът е използван в оперен оркестър от Монтеверди в операта „Орфей”. В увертюрата композиторът включва пет самостоятелни партии на тромпети. Към края на XVII в. все по-често инструментът участва в оркестъра. Й. С. Бах и Хендел залагат на звученето му в много от творбите си, но само като отделни тонове или като подкрепа на изграждане на кулминацията. Едва след Хайдн тромпетът навлиза по-трайно в оркестровите партии. В класическия оркестър по правило били използвани два тромпета, съгласувани с основната тоналност на произведението. В края на XVIII и началото на XIX век тромпетът вече е постоянен член на симфоничния оркестър, като ролята му е значително разширена. Романтиците използват инструмента за получаване на повече различни тонове. В „Сън в лятна нощ” Менделсон използва три тромпета, Вебер в „Оберон” – четири, Скрябин в „Поема на екстаза” – пет, Малер в Симфония №6 – шест, Вагнер в „Танхойзер” – дванайсет, а Хачатурян в „Симфония-поема” – двайсет и четири.



Тромпетът извървява дълъг път – от военен и религиозен инструмент, през класическата музика до джаза. Може би му предстоят още много превъплъщения.
Насладете се на виртуозно изпълнение на Дизи Гилеспи тук