Сцена от "В дневника"Ако попитаме: „Знаете ли кой е Рачко Ябанджиев?”, сигурно повечето от вас ще кажат – не. А спомняте ли си актьора, изиграл Хитър Петър в едноименния филм? Да, вече ще имате съвсем друг отговор, защото едва ли има българин, който от сърце не се е смял и забавлявал с приключенията на този образ. Именно актьорът Рачко Ябанджиев се превъплащава в героя от нашия фолклор, хитрия и забавен Петър. Несъмнено киното дава на Ябанджиев голямата популярност, но преди това той вече е доказал своя артистичен талант в театъра. Като много други колеги по времето, в което живее актьорът (роден е през 1920 г.), и той стига до тази професия малко или много случайно. Още като дете в родната Стражица Рачко Ябанджиев има изяви в театрално представление. Неговите родители са учители и явно са били хора с афинитет към изкуството. Самодейно са се занимавали с театър и техният син също се е включвал в представленията. Дори на страниците на един русенски вестник от 1931 г. наред с поощрителните бележки за играта на възрастните актьори, 10 – годишният тогава Рачко получава похвала за участието си. Детството си бъдещият актьор прекарва на село при дядо си по бащина линия, който бил беден човек, но с ярко изразено чувство за хумор и пленителен разказвач на весели истории. На 13 годишна възраст отива да учи в гимназия в Търново и я завършва с много добър успех. Отново участва в театрални представления Р. Ябанджиеви отново е забелязан и оценен от местния печат. Да станеш актьор в онези времена е начинание не особено престижно и въпреки явните симпатии към това изкуство, младият току що завършил училище Рачко започва да мисли как точно да продължи образованието си. Иска да бъде архитект, но издръжката за такова обучение не е по силите на родителите му. Записва немска филология, защото е най-достъпната специалност. Налага му се да учи три езика и естествено се проваля още на първия изпит. Прехвърля се в специалност Финанси. Но и това не е неговото призвание. По време на следването си Рачко Ябанджиев се запознава с Веса Осиковска, тъй като живее в дома на нейното семейство. Тя научава за увлечението му по театъра и го завежда в кафене „България”, където го запознава с тогавашния директор на Народния театър Владимир Василев. Той го препоръчва на Стефан Сърчаджиев, създаващ тогава Опитния театър. След кратко прослушване Рачко Ябанджиев е одобрен и започва да посещава репетициите на този театър. Още повече у него се засилва желанието да бъде актьор. Един ден от вестник „Вечер” научава, че се открива школа Като Яго - "Отело"за театрално изкуство към Народния театър и се обявява конкурс за участници. Твърдо решен да опита късмета си, той е наясно, че някой трябва да го подготви и препоръча. Отива при Ангел Каралийчев, който му е съселянин и роднина. Отговора е: „И ти ли искаш да се занимаваш с театър? Затова ли те е пратил в София баща ти. Я се откажи от този мерак.” Съпругата на Каралийчев обаче го насърчава и се заема да му избере материали, които да подготви за конкурса. В комисията е целият състав на Народния театър. Рачко Ябанджиев преминава успешно и трите кръга. Класиран е на второ място. Списъкът с приетите е публикуван в пресата и така става достояние на баща му. От него бъдещият актьор получава писмо: “Ако си решил наистина да станеш актьор, трябва да бъдеш между първите. Иначе знай, че трагедията е голяма…Ако можеш, гледай някак си да караш и в университета.” В началото Рачко Ябанджиев спазва заръката на баща си, но скоро попада на лекция на Георги Стаматов, която му помага да направи окончателен и безвъзвратен избор между театъра и университета. Там той чува думите: “На мене се падна, тъй да се каже, да ви инжектирам с театралния бацил. Знайте, че където този бацил намери благоприятни условия, заразата е трайна. Който от вас, след като е бил в театър, живее и мисли за него, той не бива да го напуща. А който без болка може да го напусне и забрави, по-добре е да не идва тук.” За Сцена от "Глас народен"този съдбоносен момент Рачко Ябанджиев казва: “Тия решителни думи ми направиха дълбоко впечатление…Смътното ми желание да служа на театъра се превърна в твърдо решение.” Сцена от В навечериетоСлед завършване на школата актьорът става част от трупата на Народния театър. Междувременно започва Втората световна война, някои от актьорите са мобилизирани и сформират Фронтови народен театър. Изнасят представления пред войниците на фронта. Като актьор Рачко Ябанджиев изпипва всеки детайл. Той е еднакво старателен при създаването на всеки образ. След победата на деветосептемврийската революция продължава да е част от трупата и с привичното си усърдие влиза в образите на новите хора, продиктувани от новото време. Неговата сила и богатство като артист е влизането в образи на герои от най-различни позиции на конфликта между стария и новия свят. Възлагат му се както „положителни”, така и „отрицателни” роли. Майстор е на яркия художествен портрет. Рачко Ябанджиев черпи вдъхновение за своите образи от живота. Често намира прилики между героите си с реални лица, които познава. “Открадва” си от тях походка, жест, мимика и така успява да вдъхне живот на театралния образ. Ролите му са както драматични, така и комични. Най-хубавите му комедийни роли са под режисурата на Стефан Сърчаджиев.

Не е изненада, че режисьорът избира именно Рачко Ябанджиев за ролята на Хитър Петър в едноименния филм, който снима през 1960 г. Сценарист на филма е Петър Незнакомов. Първоначално той създава пиеса за Младежкия театър. След като я гледа Стефан Сърчаджиев провокира автора да напише сценарий за филм. Филмът е едва вторият цветен български филм. За ролята на Хитър Петър Рачко Ябанджиев е избран между десет претендента. Създава ярък, колоритен образ, който и до днес е удоволствие да бъде гледан. Партнира си с Лео Конфорти и Константин Кисимов. Целият филм е пропит от приказност и настроение. Сцените на селска веселба се редуват с природни картини и сред тях – Хитър Петър, яхнал магаренцето, съучастнически намигащ след всяка извършена дяволия. В ролята на Калина е Анастасия Бакърджиева. За финалната сцена тя си спомня: „Снимаха ни с Петър как се отдалечаваме към хоризонта с изгряващо слънце. Един дубъл, втори, на третия чухме, че е станал и командата край на снимките. Погледнахме се с Рачко и се разплакахме. Не можем да повярваме, че снимането на филма е приключило… Не искахме приказката и цялата магия да е свършила… Сърчаджиев тича разтревожен, пита да не съм се ударила…Той приклекна до мен и взе да ме успокоява – сега ще го монтираме филма, после ще го гледаме с хората и ще се срещаме с тях.” Така и става – според статистиката филмът е гледан от повече от 6 милиона души. Дълги години държи първенството по брой зрители. Рачко Ябанджиев се снима в още няколко филма, но връх в неговите роли в киното си остава Хитър Петър.

Освен като актьор в театъра и киното, Рачко Ябанджиев се изявява и като такъв в радиотеатъра и телевизионния театър. Неговият глас озвучава плочи с приказки и текстове на Балкантон. Носител е на отличия, между които Заслужил артист, Народен артист, Димитровска награда, Кавалер на Ордена Георги Жуков.
Умира на 26 март 2004 г. на 83 години.

Споделете