Рисуване върху плоско стъкло и стъклени форми

Древноегипетска чаша от 15 в. пр.н.е. Смята се, че това е най-старият запазен стъклен съдХудожествената стъкларска техника, както и повечето други, се е родила в Древен Египет. Главният принцип е покриване на определени стъклени плоскости или форми с цветни петна и мазки в различни колоритни съчетания, след което става естествено изсъхване на боите или се извършва изпалване (изпичане) на предметите в специални пещи. В тяхната атмосфера боите се съединяват със стъклената повърхност с различен интензитет. Въз основа на това има два основни вида живопис върху стъкло: живописване в студено състояние (както на стъклото, така и на боите) ; изпичана (изпалвана) стъклопис. В Древен Египет стъклените съдове били живописвани с каолин, който бил нанасян с помощта на безирен съединител, без да бъдат изпалвани. Върху античните стъклени съдове са създавани позлатени гравирани рисунки, като златното фолио Подобно на част от днешния стъклен амбалаж произведеното в Римската империя стъкло притежава зеленикав оттенък. Той се дължи на наличието на желязо в изходните смесибило нанасяно с помощта на съединители в чиста линеарна рисунка. Към края на пъравата половина на XIII в. техниката за живописване на стъклените форми и витражите се развивала интензивно и достигнала своята “класическа фаза”. През този исторически период всички останали живописни техники били в сянка и силно повлияни от характера на живописното стъкло. През XIV в. е окрита жълтата боя на сребърна основа (със златист нюанс), а през XV-XVI – разноцветният смалт.

Техниката на рисуване на стъклото постепенно се развивала. Към края на XVIII в. и началото на XIX в. били постигнати прозрачните цветове. Дългият исторически период на развитие включва римските, византийските, сирийските чаши, готическите потири, ренесансови бокали и др. Художникът, който има желание да се изяви в този жанр на стъкларското изкуство, е необходимо да притежава богати познания и усет за плоскостния и пространствено-пластичния художествен изказ, голям опит в употребата на багрите, изразителността на цветовете, цветовия контраст, взаимоотношенията между цвят и форма, цвят и пространство, както и в областта на психологията на цветовете. Предварителната подготовка за живописване върху стъкло се извършва в специално живописно ателие за художествено стъкло и специално оборудваните му за тази цел работилници.

При работа над цветните етюди художникът експериментира със средствата на цветовата хармония, линеарната, плоскостната и пространствено-пластичната композиция, художествената деформация. В практиката има два метода за изписването на стъклените форми. В единия случай художникът трябва най-напред да проектира формата, а в другия – използва готови, които рисува. Логично е съответната стъклена форма да бъде съобразена с предназначението си и с мястото, където ще бъде поставена. С нея е необходимо лесно да се манипулира и тя може сравнително лесно да се произвежда. На практика такива форми се издухват от майстора стъклар в калъпи от дърво или направени от специална материя наречена “пецол”. Силуетната линия може да бъде мека или твърда, лирична или изразяваща напрежение, драматизъм или спокойствие. Тя има свой ритъм. Формите могат да бъдат прости или комбинирани от няколко части. Освен това е необходимо да са съобразени с концепцията за следващата художествена намеса. Някои могат да бъдат със специфично пластическо решение. При проектирането им художникът се съобразява с пропорциите, мярката, стила, ритъма, равновесието, характера, единството, типа и функциите им. Когато моделът е завършен, се изрязват шаблони от здрав и жилав картон, след което в завода се изработват необходимите дървени калъпи. След процесите издухване, темпериране, отрязване и шлифоване – стъклената форма е готова за рисуване. Основна цел на художника е максимално да използва прозрачността и чистотата на стъкления материал. Боята се разрежда с вода или терпентин във вид на фина каша и се нанася с подходящи четки върху стъклените форми. Според вида и качествата различаваме следните бои: прозрачни, релефни и висок смалт, площни, прикриващи благородни метали, лед, лазури и др. След изсъхване на боята стъклената форма се изпалва. Както при витражите и тук е възможно изпалването да се провежда на няколко етапа. Добре е, когато художникът се ръководи от целта да се отнася към живописваното стъкло с добра и точна представа – какво точно иска да сътвори. Авторът трябва да свикне да работи не само като художник, но и като виртуозен занаятчия. В този художествен жанр никога не намира приложение и не изглежда добре евтината идея. Живеем в атмосферата на динамична съвременност, на която пълно и на високо художествено ниво е необходимо да отговаря и съвременното живописвано стъкло.

По-подробна информация за стъклото като материал на миналото, настоящето и бъдещето може да прочетете тук.

Етикети:,

Публикувано на: 15 януари, 2018 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството