Сантяго де Компостела – поле от звезди

Популярността на поклонничеството в средновековна Европа е лесно разбираемо. Безспорно целта му е важна, но от друга страна, по време на тези пътешествия хората съвсем основателно са се забавлявали, имайки уникалната възможност да се отдадат на дълго бездействие.  Въпреки че Бог присъства във всеки храм, за повечето богомолци най-живото присъствие е това на светеца покровител, което става неизмеримо по-осезаемо, ако в църквата се съхраняват истински мощи.  Смята се, че Яков Заведеев е донесъл християнството в Испания. След неговата мъченическа смърт тялото му е върнато от Йерусалим в Испания и накрая мощите му достигат до град Компостела. През 10 век гробницата му е най-значителния поклоннически център в Европа освен в Рим. Град Компостѐла е главният град на испанската  автономна област Галисия, като  възникването му  е свързано с катедрала „Св. Яков”, образец на испанската романска архитектура. Храмът  „Св. Яков” се вижда ясно от хълмовете  преди града с поразителните си кули от златен гранит, шпилове и кулички, пронизващи небето.  Той се състои от четири части: централна, северна, източна и южна. Централната част е наречена „Obradoiro”, по името на площада, на който има излаз.

Северната част на катедралата ,,Azabacheria” била построена през втората половина на 18 в., като в нейната архитектура е застъпен прехода на барока към неокласицизма. Източната фасада носи името „Quintana” свързано с наименованието на площада пред нея и също е в стил барок. Южната част – „Platerias” е най-старата и е построена през 1075 г. в романски стил. Романските поклоннически църкви имат сходни черти: дълги, цилиндрично засводени централни кораби, високи аркади с просторни галерии, странични кораби, минаващи в кръг около апсидата (сводеста ниша в стена на постройка), която позволява на миряните да обиколят олтара – главният художествен акцент в източната част на църквата. Катедралата е построена с формата на кръст с дължина 75 метра и ширина 57, а кулите – камбанарии  са с височина 80 метра.  Двойна стълба води нагоре към главния вход, където зад бароковата фасада е разположена оригиналната катедрала. Построена между 1077 и 1122 г.  тя е типична романска сграда с кръгли арки и масивна зидария. Входът  - „Портико де ла Глория”е откъм  западната част на  фасадата и е  шедьовър на романската скулптура. Автор на това каменно великолепие от 12 в. е майстор Матео, чийто бюст се намира в основата на портика. Толкова силно било влиянието му, че векове наред посетителите докосвали челата си до неговото, за да получат част от неговата мъдрост. В средата на катедралата, под нейния купол, е разположено огромно висящо кандило. Освен обичайните меси, тук редовно се отслужва специална меса за поклонниците на Сантяго. Тя завършва с шеметното спускане на огромното кандило, известно като „botafumeiro”. Изработено от филигранно сребро, то тежи няколкостотин килограма и посредством скрипец и въжета, при спускането си бива разлюляно по цялата широчина на катедралата! Дали Фуко не се е вдъхновил от него?  Обходният източен край дава възможност на поклонниците да стигнат до своята цел, като се движат покрай орнаментирания ,,реликварий” (хранилище за съхранение на ценни реликви с религиозно, свещено значение) на светеца зад високия олтар. Голяма част от фасадата на оригиналната сграда е скрита от допълнения и обновявания, но датиращия от 1117 г. Портик да лас Платериас  (Портата на златарите) на южната фасада позволява да се види как е изглеждала някога. На територията на  катедралата „Св. Яков” е разположен и музей, в който могат да се видят експонати от предмети на религиозното изкуство – богата колекция от гоблени по картини на Гойя, Рубенс и майстори на фламандската школа.

Всяка година стотици хиляди поклонници изминават пеша или на колело различни маршрути, които водят от европейски градове до град Сантяго де Компостела в Северна Испания, за да се поклонят пред мощите на Свети Яков, един от апостолите на Христос. Поклонението се практикува от векове и някога е било продиктувано  изцяло от религиозни подбуди, докато днес немалко хора изминават  Камино (пътят) де Сантяго като туристически маршрут или  като предизвикателство към самите себе си.  В миналото се е смятало, че за всеки поклонник Камино започва от мига, в който той напусне дома си. Символът му от векове насам е жълтата мида. Тя присъства и по самия маршрут като ориентир за посоката.  Името Сантяго де Компостела означава „Свети Яков в поле от звезди“.  За  Камино де Компостела казват, че винаги започва от сърцето, в момента, в който вътрешният глас ни подскаже, че сме готови да го извървим… Според легендата, свещеният път към гроба на свети Яков минава точно под  Млечния път, отразявайки звездната енергия.

Етикети:,

Публикувано на: 11 септември, 2018 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството