Светослав Рьорих: Щастието е в самите нас

„Трябва винаги да помним, че сме излезли от Безкрайността и Вечността, а пред тези две велики понятия всички са равни! И макар и досега да не можем да ги осъзнаем за себе си, трябва да ги възприемаме като реалност, като неотделима част от нашето съществуване.

Светослав Рьорих - следвайки философията на своята майка-писателка и баща-художник, попивайки  мъдростта им, развива божествените си дарби. Превръща ги в извор на прекрасни картини и философски размисли за света и прекрасното в него.

Семейство Рьорих

БащаНиколай Константинович Рьорих (1874-1947) – академик в Руската художествена академия. Благодарение на него се създава Общество за защита и съхранение на паметниците на изкуствата и старините в Русия. Пътешествията на Николай Рьорих в Хималаите, Тибет, планината Алтай, Монголия, Манджурия и Китай намират отражение в неговите пътеписи и картини. Завършвайки земния си път в Индия, той оставя след себе си повече от 7000 платна.

МайкаЕлена Ивановна Рьорих (1879-1955) участва в експедициите на съпруга си Николай Рьорих и е негова съратница и вдъхновителка. Тя е автор на книгите „Основи на будизма”, „Криптограмите на Изтока” и др.

БратЮрий Николаевич Рьорих (1902–1960)  – лингвист, владеещ до съвършенство много езици. Директор на Хималайския институт за научни изследвания „Урусвати”, преподавател в университета в Калимпонг (Индия). Оглавява сектора за религия и философия на Индия в Института за Източни изследвания на АН на СССР.

Светослав Николаевич Рьорих е роден в Санкт Петербург (1904-1993). Занимава се с живопис и изучаването на езици още от ранното си детство. Рисува под ръководството на баща си Николай Рьорих и се увлича от философско практичните системи на Елена Блаватска, Парамаханса Рамакришна и др. В Лондон изучаваСкица за театр.костюм Рисунка за театр. костюмархитектура, а по-късно продължава това образование и в Колумбийския университет. Съвместно с баща си участва в сценографските решения на оперни постановки в Ковънт Гардън (по покана на Дягилев за прочутите “Руски сезони”). След завършването на архитектура в Колумбийския университет в САЩ – 1923г., той започва да се занимава с илюстрации на книги и с графика. По-късно отивайки с родителите  си в Индия, Светослав Рьорих изучава изкуството на народите от Изтока и народна медицина, участва в работата на Хималайския институт „Урусвати” като ръководител на научните изследвания на Биохимичната лаборатория по ботаника, тибетска и индийска фармакопея. Създава множество пейзажи, портрети, организира самостоятелни изложби. Постепенно се приобщава към религията и философията на Индия и основава школа по изкуствата в Бангалор (Индия). Многобройните пътешествия по света, увлечението по различни култури и философии, помагат на Светослав Рьорих да създаде великолепни платна свързани с  Изтока. В някои от тези  картини Рьорих използва освен маслени, и темперни бои.

За разлика от своя баща Николай Рьорих, създател на много дълбоко символични платна, Светослав създава пейзажи с меки и нежни тонове. Тоновете са приглушени, детайлите са размити. Някои от пейзажите му са сякаш пронизани от индийското слънце или от синкавата сянка на сумрака. Заснежени планински върхове, розовеещи облаци, величествени залези, всичко това са сюжети от пейзажните платна на Светослав Рьорих. Творчеството му е неразривно свързано и с портретната живопис. В нея Рьорих набляга на общочевешките идеали като – мъдрост, увереност, доброта. Женските портрети са проникнати от любов, възхищение, вътрешна красота в съчетание с богатството и силата на духа. Животът на Светослав Рьорих е изключително свързан с Индия, с нейната религия и философия. Легендата за Кришна се среща като част от  религиозната тематика в платната на талантливия художник. Светослав Рьорих  прониква в самата същност на жизненоважната за индийците религия и философия. Артистичният му език е сливане на руската с индийската култура. Красиви и изпълнени със светлина са картините на Рьорих. Сърцето  е по-важно от тялото и ума – такова е звученето на някои от платната на художника. За него състраданието, милостта са начините за оцеляване на човечеството в епохата на войни, катастрофи и бедствия. Бивайки не само художник, но и изтъкнат мислител, Светослав Рьорих развива множество философски идеи за изкуството, което играе важна роля за създаването на съвършена и добродетелна личност. Тези мисли могат да се разгледат не само в есетата и дневниците му, но и в неговите картини. Рьорих е автор на забележителни книги катоИзкуството в долината Кулу” (1967), „Да се стремим към Прекрасното” (1993) и „Изкуство и живот” (2004). За него  истината е в красотата, а космическото пространство се основава на тази формула. Според Рьорих великите произведения на изкуството са като „килери” на огромни енергийни източници, излъчващи посланията за красотата.

Етикети:, ,

Публикувано на: 3 януари, 2018 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството