Тодор Колев, роден в Шумен (26.08. 1939 – 15.02 2013) – един от грандовете на българското кино, актьор, комик, певец и музикант, шоумен, наричан в артистичните среди „бъларския Чаплин”. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. Работи като актьор в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните „Сълза и смях”, театър „София”, театър 199. Участва в над 40 игрални филма, по-известните от които са „Цар и генерал” (1966), „Козият рог” (1972), „Иван Кондарев”(1974), „Двойникът” (1980), „Господин за един ден” (1983), „Опасен чар” (1984), „Зона B-2” (1989) и много други. Автор и водещ на тв предаванията “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев” (1994 – 1998) и “Вход свободен” (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ и на предаването „Dancing Stars”, излъчвано по bTV. Членува в Съюза на българските филмови дейци. Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок”, излъчван през 2012 година по ТВ7. С неподражаемите си комедийни скечове и импровизиции, Тодор Колев успява да разсмива или да разплаква зрителите. За него не е трудно да направи моноспектакли и с актьорските си умения да внуши пред
всички, че на сцената присъстват множество актьори. Той може да зареди и най-апатичните със заразяващото си чувство за хумор. Струните на онази незабравима циганска цигулка, от които излизат неговите незабравими мелодии, са доказателство, че музиката е в кръвта му. Самият той признава, че нотите му помагат да прави това, което не може да покаже нито в театъра, нито в киното. Музикантът в него винаги върви заедно с артиста, давайки му крачка напред в изкуството. Заради страстта си към джаза Тодор Колев е изключен от комсомола. Наричат го Адама, заради името на шивашкото ателие на баща му в Шумен. Още в зората на изявите си, той приковава вниманието на зрителя със забележителната си виталност, със способността си да разсмива като героите от нямото кино. Зад гърба си оставя десетки комедийни и драматични роли, които не биха били изиграни толкова убедително и виртуозно от никой друг. Тодор Колев създава плътни образи и затова героите му заживяват свой собствен живот. Емблематични са въплъщенията му в образа на Топузов в „Човекоядката” на Иван Радоев, на Коля Красоткин в „Момчета ” от Достоевски, на Орландо в „Както ви се хареса” по Шекспир, Джордж в „Догодина по същото време”. Най-добрите му изяви обаче остават в киното, където страхотната комбинация между музикалната му дарба се съчетава с неповторимия му артистичен талант.
„…Изострената му критичност никога не го оставяше безразличен и често той бе доста саркастичен. Абсурдите в държавата поднасяше по неговия и начин – привидно сдържан, с вроден аристократизъм. Зад хумора надникваше лицето на безпощадния бунтар. Без да разиграва лицемерен моралист, сурово разголваше докрай грозните истини от живота…”, казва Юрий Дачев в „Литературен вестник”. Тодор Колев е и блестящ телевизионен водещ. Актьорът се изявява като водещ в „Денсинг стар”, а с „Как ще стигнем американците”, успява да прикове вниманието на хиляди зрители към екрана. Развихряйки въображението си, той използва импровизицията като похват. Шоуто на Тодор Колев прави турнета из цялата страна. Понякога в него участват цели цигански тумби, които свирят. Още докато е в Канада като културно аташе, той харесва схемата за подобно телевизионно шоу. Така
решава да направи същото, но в български вариант. Ето какво споделя Тодор Колев за собственото си шоу – „Правейки това лекомислено и безразсъдно шоу, аз пеех по текстове на Недялко Йорданов, Стефан Цанев, после и Борис Христов – смятах, че едва ли много народ ще стигне до там да ги прочете, но ако аз им ги поднеса, иносказателността, която прави изкуството, ще достигне до повече хора” . Попитан от журналисти за какво мечтае, актьорът споделя – „….опитвам се да стоя здраво на краката си. Ако има отлепване от земята, то е на сцената. В живота разсъждавам реално. Умея да слагам край на нещо, когато разбера, че то губи смисъл. Звучи самонадеяно, но не мечтая, смятам го за глупаво. Не чертая някакви планове… Човек трябва да бъде разумен и трябва да си дава сметка и за възрастта. Твърдо държа на мисълта на Джон Ленън, че животът е това, което ти се случва, докато си ти си правиш други планове. Ако нещо се роди, то се ражда – в кола, в кораб или докато блееш сред някакво голо поле, или на плаж. То идва извън теб. Като вирус в компютъра. ”
Култови фрази на Тодор Колев от български игрални филми:
„Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“ („Опасен чар“)
„Икономията е майка на мизерията.“ („Опасен чар“)
„Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“ („Господин за един ден”)
„Парите са тор, от която изникват красиви цветя.” („Опасен чар”)
„Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!” („Опасен чар”)
„ Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!” („Двойникът“)
„… знаеш ли, брат’чед, кое отличава хората от животните? Алкохолът! Нито едно животно не пие!“ („Двойникът“)
Чуйте песента “Самотният човек” в изпълнение на Тодор Колев, по текст на Борис Христов:
