0102

Изкуството да се придават най-различни форми на някои видове растения идва от Римската империя. Градинарите на Древен Рим първи са открили някои видове, които са с бавен растеж и се поддават на подрязване. Самите растения наричали Топиари. Те получили бързо разпространение в атриумите на римските вили, където с тяхна помощ се създавали причудливи ландшафти от геометрични фигури на животни. Градините на известни дворцови комплекси са оформени по този начин. Такива са Версай, Фонтебло във Франция, Екатерининския дворец в Русия, Хамптън Корт в Лондон и Сирмион в Италия.

Днес това изкуство се доразвива и обогатява и прераства в една нова вълна наречена Green art. В началото на 20в. измислили изобретение, което служи за оформянето. Те започнали да използват изплетени от лека тел фигурални форми, които се слагат върху младото дръвче или храст. В тази скелетна конструкция растението се развива и оформя. След като младите клони започнат да излизат извън конструкцията, се подстригват по нейните очертания. Важна част от процеса на създаване на топиарна форма е изборът на растение. Подбират се бавнорастящи растения с малки листа. Подходящи са чемширът, джел, тис, лигустриум, берберис, дафиново дърво, туя, маслина, плачеща върба. Моделирането на топиарна форма е увлекателно и творческо занимание. То изисква художествен усет, знания, време и упоритост, които се придобиват в резултат на дългогодишен опит. Най-често се използват вечнозелените иглолистни и широколистни храстови видове. Не се пренебрегват и някои красиво цъфтящи листопадни храсти, които не са целогодишни. Най-добре е за тренировка да се започне с някои по-прости форми и телена рамка. Добро постижение за начинаещи може да бъде моделирането в кубична форма. Други разпространени форми са конусовидни, пирамидални, кълбовидни. За целта се използват по-големи растителни екземпляри, съществуващи в самите градини. Резитбата започва когато растението е на 5 години, защото тогава кореновата система е достатъчно силна, за да издържи на шока от подрязването. Основното стъбло трябва да е достигнало височина 15 см. над височината на топиарната форма, която се замисля. В първоначалния етап резитбата е формировъчна. Провежда се 2-3 години докато се стабилизира и очертае силуетът на топиарията. 

Златно правило е да не се изрязва повече от една трета от листната маса. Един от начините е като общата линия и изравняването се постига с помощта на летви, обръчи, телени мрежи или специални шаблони, които се монтират около или върху короната по време на резитба. Съществуват и етажирано моделиране, моделиране на S-овидна топиарна форма и др. В домашната градина топиарните форми не трябва да се използват масово – достатъчни са една-две за акцент. В помещение се разполагат на светло място, но защитено от силно слънце. Почвата не трябва нито да е пресъхнала, нито преполята. За да украсите градината или дома си със зелена фигура, но все още нямате възможност да си създадете истинска топиарна форма, има и бърз начин. В саксия засадете бръшлян или друго увивно растение с дребни листа и поставете избрания метален скелет. За един сезон клоните ще обхванат цялата рамка.

Първите топиарии в градините и парковете на България проличават при устройството на дворните градини през епохата на Възраждането у нас. Създавани са бордюри от чемшир, с които са ограждани единични лехи в цветните градини в много от възрожденските селища (Копривщица, Котел, Трявна, Ичера и др.). В някои от градовете Карлово, Елена, Пловдив, Жеравна и др. са изграждани по-сложни градински композиции – цветни партери. Техните фигури, очертани с ниски бордюри от подрязан чемшир, имат предимно кръгла или елипсовидна форма, което ги прави по-близки до барока, отколкото до Ренесанса.  

Споделете