Цветана Гатева-Симеонова

Родена е на 29.06.1894 г. в гр. Пловдив. Завършва Художественото индустриално училище, София през 1920 г. Тя е една от даровитите ученички на проф. Мърквичка и Цено Тодоров.
В „Български игрален филм”, Т. 1 получаваме интересна информация, че Цветана Гатева-Симеонова се е снимала през 1911 г. във филма „Цвета” заедно с Мария Василева, Стефан Македонски, Зора Сарсакова, Донка Камбурова и Хр. Коджабашев. Урежда самостоятелни изложби в София и провинцията. Участва в ОХИ и изложби на д-во на Жените художнички. На някои от тях ще се спрем по-подробно.
Първата самостоятелна изложба на художничката е през 1929 г. в салон „Кремона” , където излага 42 работи – портрети, пейзажи, символични композиции, скици (масло, акварел, пастел, темпера и молив). „От портретите бият на очи най-много тоя на „Г-жа Ава”, малките портрети на поетесата „г-жа Б-ва” и пастелния „Дамски портрет” (собств. на М-во на Нар. просвещение)”. Сред творбите в тази изложба са и композициите: „Съкровището на смирените”, „Любов”, както и композиции из битовия и социален живот „Жетварки”, „За ягоди”.
Втората самостоятелна изложба на Цветана Гатева-Симеонова е в салон Ars от 21 май до 4 юни 1936 г. Изложбата е разнобразна както от сюжетна гледна точка, така и чрез материалите, които авторката използва: акварел, маслени бои, пастел и молив. Пейзажите са застъпени най-много – предимно от Рила и Витоша. Заложеното в тях весело настроение, светлите и ярки тонове са присъщи и за представените портрети, чрез които не се разрешават психологически задачи. „И натюрморта у Симеонова е повече багрова песен, отколкото реалистични фигури. Нейните картни имат свой облик, зад който стои установена художница със свое определено място в съвременната живопис.”
„Дружеството на художниците в България” организира своеобразна изложба на дамски портрети от 8 до 30 април 1928 г. в салона на Художествената академия. Сред участниците е и Цветана Гатева- Симеонова и още известни имена като Андрей Николов, Георги Машев, Ари Калъчев, Донка Константинова, Наталия Футекова, Борис Денев и др.
Сред художествено-творческите изяви на Цветана Гатева-Симеонова са участието й в изложбите на Дружеството на Жените художнички в България:
Втора художествена изложба„В изложбата са работите на г-ца Гатева-Симеонова, единствената, която не пропуща никога нито дружествена, нито частната на жените изложби. Както вече съм подчертал и друг път Гатева-Симеонова има свой предначертан план и хармония винаги от бяло към всички нюанси на спектъра.”
Трета художествена изложба (1931 г.) – „Гатева-Симеонова в „Рилско езеро” дава много вярна представа за оная вълшебност, която крие Рила.”
В статията, посветена изложба на Жените художнички през 1939 г. в сп. „Художествена култура” Светослав Камбуров Фурен отделя специално място на Гатева-Симеонова. Определя я като художничка с изявена индивидуалност и духовност, обхващаща почти всички живописни жанрове без композицията. Рисува пейзажи от старинни градове като Търново, Трявна, Свищов, Карлово и др. „Така нейното „Търново”, с моста, има вид на приказка, чута през сън, а „Карлово” – възкръснало от някаква далечна историческа дълбочина. Нейните малки пейзажи от околностите на София носят едно затворено в интимно единство настроение, което рядко е предавано от нашите художници.” Изразителни са портретите на майка и дъщеря Балтаджиеви – „едната тип на европейска фина дама, а друата – на типично градско съвременно момиче”, класически портрет на г-ца Ставрева, „д-р Дафина Кьорчева”. Като слаба страна Светослав Камбуров Фурен посочва „твърдия рисунък на ръцете – респективно в китките”. Картините „Лазарка” и „Цветята”, „Планински цветя”, „Омайничета” носят нейния личен отпечатък.

Ето някои от участията й в Общи художествени изложби:
В Първата ОХИ (1927 г.) излага два портрета и две символистични картини „Пробуждане” и „Ружи” в салона на д-во „Съвременно изкуство”.
Втора ОХИ, представянето й в салона на д-во „Съвременно изкуство” е отбелязано от критиката: „Тук е Цветана Гатева-Симеонова с един ефикасен и колористичен „Дамски портрет на открито”.
Третата ОХИ през 1929 г. е в салоните на Художествената академия. В нея Цветана Гатева-Симеонова излага „два големи дамски портрета, с свободна игра в багрите и осветлението” .
В Дванадесета ОХИ – 1938 г. художничката вече е сред утвърдените имена – „Художничките: Гатева Сименова Цветана (бл. б), Щилянова Цветана(пастел) и Маринова Руска (пастел) заемат първо място в портретната наша живопис (особено между жените художнички). Те работят с изящна тънкост и нежност – почти с европейски финес: „Портрет на Б. П.” у Гатева – с особена благородна изразителност…”
Цветана Гатева-Симеонова работи в областта на пейзажа, портрета и натюрморта. Многоликата й творческа биография се допълва като художник на „Избрани песни” (1931 г.) на Мара Белчева и скиците, които прави на Петър Дънов през 1938 г.
Ще се радваме, ако публикацията за Цветана Гатева-Симеонова спомогне за допълване образа на жените художнички, работили през 20-30 години на 20 век.
За статията са използвани материали от сп. „Художествена култура”, „Завети” и „Нива”.

Етикети:, ,

Публикувано на: 28 юли, 2015 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Българското изкуство в старата периодика