В културния живот у нас през 20-те и 30-те години значително нараства участието на жените. През този период се увеличава и броя на жени, завършили художествено образование. От 1 до 14 януари 1928 г. се урежда първата в България изложба на художнички, превръщайки се през 30-те години в ежегодна проява. Сред ярките имена в Дружеството на жените художнички в България е Вера Лукова. Родена е на 1 март 1907 г. в Пловдив. Завършва живопис в Държавната художествена академия през 1930 г. при проф. Борис Митов. Рисува портрети, натюрморти, пейзажи. В ранното си творчество създава поредица от портрети на писатели, художници и артисти – Боян Дановски, Сирак Скитник, Александър Жендов, Николай Шмиргела и др. В изграждането на портретите на Васка Емануилова и Слав Славов използва техника на изстъргване картината с остър предмет като оставя на места да прозира платното – „Тези бели празни петна трябва да създават илюзията за осветени плоскости” (Ирина Михалчева). През 1931 г. художничката е отличена с Държавна награда за живопис.
Вера Лукова е член на Дружеството на новите художници, възникнало през 1931 г. С творчеството на представителите на това дружество до голяма степен е свързано възприятието за нов етап в развитието на българското изкуство. Търсенето на нова художествена форма и възгледите за налагане на съвременен естетически вкус е видно в написаното от Вера Лукова на страниците на сп. „Завети” (1937 г.) по случай Третата пролетна изложба на „Новите художници”. „Ние не сме натуралисти: не искаме да повтаряме природата. И за това тези, които търсят от нас природа, не ни разбират. За нас изкуството има по-голяма цел от тази, да се прерисува това, което веднъж е създадено, и ако картините ни не напомнят точно природата, това не е от безсилие, а от отношение.” (сп. „Завети” 1937, кн. 2).
Вера Лукова се включва в Общи художествени изложби и изложби на споменатите по-горе дружества, в които членува. Участието и в Изложба на жените-художнички в галерия „Аксаков” през 1932 г. е отбелязано от критиката: „Мъжките портрети на Лукова, стилизирани във фрескова старинна гама от тонове ни дават една силна интерпретация на идеи и психологическа изразност, която се корени не в плътта, а в линията. И поради това тия портрети са композиция с много настроение, но и с известна хладина.”
Талантът на Вера Лукова като модерен европейски художник проличава и в множеството и самостоятелни изложби. В уредената през 1935 г. тя показва, че не плаща излишен данък на увлечението си по модернизма и поема по пътя на творческото си узряване и овладяване на сюжет, тематика и изразни средства. Не се е отказала от фреската, но „вижда в нея музиката на старинното и на приказното, която успява да прелее и у зрителя: не толкова с формите, линиите и тоновете, колкото с тяхното съгласуване и изобщо с една хармония на изразните средства.” С представените картини художничката показва преход от портрета през натюрморта и пейзажа към композицията. („Завети” 1935, кн. 4-5)
Художествената сцена в България в началото на 20 век е многообразна от към
присъствие на дружества. Публикацията на Вера Лукова за VІІ изложба на независимите художници (сп. „Завети” 1937, кн. 3) отразява позицията и към участниците в това дружество: „Те са независими. За това и големите контрасти, които не дразнят само при условието, че те са в независимите – Кършовски – Аврамов, Илия Петров – Ангелов. И точно тази пъстрота налага голяма търпимост у зрителя. Ние не искаме да критикуваме техните възгледи, тъй като те самите помежду си са приятели и подчертават както модерното, така и „по-старото” изкуство.”
Йосиф Йосифов помества статия в сп. Завети (1939, кн. 1) за средствата и елементите, които използва Вера Лукова при построяване на картината си. Точно те я открояват като „модерна художница” с особен усет към проблемите, които новото време налага на живописта. Художничката съзнателно търси синтетична форма в творбите си – обектите се характеризират и подчертават в техните типични страни, всяка излишна подробност е избегната, така тя се запечатва в съзнанието на зрителя като една жива емоция. Вера Лукова постига големи успехи в натюрмортите и портретите със своите изразни похвати.
За творческите си изяви Вера Лукова получава Златен медал на Парижкото изложение през 1937 г. и Орден „Кирил и Методий” – I ст. през 1967 г. Умира на 7 декември 1974 г.
Надяваме се, че подбраните от нас мисли и статии от пожълтелите страници на старата периодика ще спомогнат за „завръщане” на Вера Лукова в нашето съвремие.
