„Всичко ще бъде наред“ – най-новият филм на Вим Вендерс в лекторски формат

На 14 ноември от 10.00 ч. в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна в рамките на модула „Особен поглед“ ще се представи последния игрален проект на немския режисьор Вим Вендерс „Всичко ще бъде наред“. Автор на модула и водещ на срещите е Елица Матеева-критик и театрален режисьор.
Вим Вендерс се запознава с норвежкия новелист Олаф Бьорн Йоханесен на фестивала в Сънданс преди години. Там те се уговарят, че някога Вендерс ще екранизира роман на Йоханесен и само след две години режисьорът получава по имейл готов сценарий. Снимките на „Всичко ще бъде наред” започват през август 2013, в Монреал, Канада, а Вендерс създава филма си с пълното съзнание, че формата му ще бъде специална. И наистина, след великолепната му творба „Пина”, той отново интегрира 3D в особен свят, чрез който чувствата на писателя Томас (Джеймс Франко) и майката на убито момче, Кейт (Шарлот Генсбур), се „разтягат” визуално във времето благодарение на техническите похвати. „Всичко ще бъде наред” е амбициозна продукция, зад която застават Германия, Швеция, Норвегия, Канада, Америка и Франция.


„Защо снимам ли ? Е, защото… нещо се случва, виждаш го как се случва, заснемаш го, докато се случва, камерата също го вижда, запазва го, може отново и отново да го наблюдаваш. Нещото вече го няма, но наблюдението му е възможно, истината за съществуването му не е изгубена. Камерата е оръжие срещу страданието на нещата, оръжие срещу изчезването им.“
– Вим Вендерс
/из „Логика на образите”, превод Жанина Драгостинова/

В двадесет и първи век камерата е изместила думите. В миналото, преди да се появи фотоапаратът, словото е имало силата да създава света, да го обяснява, да го запечатва в образи. Мисията на писателя е била фотографска — той е съхранявал чувствата, вълненията, размислите, чрез словото им е вдъхвал вечен живот.
Във „Всичко ще бъде наред” словото и магията на техническото съвършенство са сляти в едно.
„Когато се запознах с Джеймс Франко, веднага след като му стиснах ръката, усетих, че това е Томас. Джеймс Франко не е само актьор, той е и писател, творческа личност и следователно разбира основния конфликт във филма. Срещнахме се в Ню Йорк, в едно кафене, а след това той трябваше да отиде до университета, където преподава сценаристика. Попита ме дали искам да се присъединя и да се запозная със студентите му. Слушахме какво бяха подготвили като текстове и така се получи, че заедно завършихме семинарното упражнение. Обсъждахме с младежите написаното и аз наблюдавах Джеймс — тук той беше съвсем различен, отколкото на снимачната площадка! По време на снимки е затворен, предпочита уединението. Никога не знаеш какво ще се случи тогава с Джеймс Франко. Преди процес той предпочита да се отдели, постоянно чете, от сутрин до вечер. Когато трябваше да започнем и го подканях с думите: „Джеймс, готови сме за снимки!“, той оставяше книгата върху масата и се преобразяваше. Докато снимахме, Джеймс подготвяше своята магистърска работа и изчете над двадесет книги от корица до корица. И тогава си казах, колко е различен Джеймс, когато пием кафе и когато снима. Тази различност може да се разпознае чрез намесата и на 3D, защото въздействието е като използването на супер мощна лупа. „Преструвката“ в актьорската работа се улавя от 3D при условие, че киното, което правиш, притежава специфичен, бавен ритъм. Тази техника има способността да изостри визуалното и ние бяхме пионери в използването ѝ за история, лишена от екшън сцени. Тук динамиката не е буквална, а психологическа. Сигурен съм, че когато подобни технологии се включат при засилването на символи в интимната драма, филмите ще придобият друго измерение, ще докоснат публиката по различен начин, като я приближат и изтласкат реално до персонажите.“

Музиката в киното на Вендерс винаги е заемала важно място. По подобие на филмите му „Американски приятел“, „Небето над Берлин“ и други въздействащи с фикцията си заглавия, Вендерс използва оригинална оркестрова музика. За „Всичко ще бъде наред“ е поканен френският композитор Александър Деспла, автор на музиката към саундтраците на филми като „Речта на краля“, „Филомена“, „Арго“, „Безподобният Мистър Фокс“, „Странната история на Бенджамин Бътън“, „Ръжда и кости“ и др.
„Моята тема във филма е „вината”, не онази конкретната за един инцидент, а вината в творческата дейност — възможно ли е, позволено ли е да се използва този инцидент и да го трансформираш от чужди преживявания в успешен, личен творчески акт? Носим ли отговорност, когато употребяваме емоции, които са част от чужди душевни владения? Този въпрос рядко се поставя в киното, въпреки че е фундаментален. До каква степен трагедията на едно съвместно преживяване продължава да ни влияе в по-късен момент от живота ни? Универсални въпроси, които се отнасят не само до писателя Томас, те са актуални за всички нас. Струва ми се, че ние забравихме да уважаваме чуждите спомени и тяхната неприкосновеност и заради успеха често си ги присвояваме, вмъкваме в лична екзистенциална актуализация“.
Северноамериканската премиера на „Всичко ще бъде добре“ ще бъде на 4 декември, като част от режисьорската селекция на международния фестивал в Торонто.
Елица Матеева

Споделете