World Music

В средата на 60-те години Бийтълс и Ролинг Стоунс откриват индийската музика благодарение на Shankar with Harrison 1967ситара (индийски струнен инструмент) на Рави Шанкар, който попCesaria Evoraуляризира мелодиите на Далечния Изток.  По същото време редица афроамерикански джаз-музиканти се връщат към африканските си корени и издават много албуми със заглавия, напомнящи за черния континент. Така за първи път музика, различна от западната, достига до ушите на бялата публика. Това увлечение по други култури е предвестник за широко движение, Dead can Dance1987което не след дълго – през 80-те години – се прочува с названието „world – music”. В края на 70-те и началото на 80-те години интересът на европейската и американската публика към музика, различна от съществуващите в моментаEnya разновидности, се изразява предимно в появата на специализирани фестивали, като например WOMAD (World Music and Dance – Световна музика и танци) в Англия, учредена от английския певец Питър Гейбриъл. Той сътрудничи с музиканти от различни страни и издава плочи със съвместни изпълнения или изнася  с тях концерти. Освен това създава собствена запазена марка  като Real World, която предлага записи на нови видове традиционна Sting, Sheb Mamiмузика от четирите краища на планетата. Така музикантите от Третия свят стават известни отвъд границите на родината си и започват да записват приTrilog Gurtu отлични технически условия. През 90-те години записи с мелодии от всички краища на света пълнят музикалните магазини; тези песни завладяват големите сцени и телевизионните екрани. Африканската музика заема първостепенно място в световната музика благодарение на новото увлечение. В Париж, смятан от мнозина за столица на Ali Farca TuruWorld-music, станаха известни немалко чернокожи музиканти и певци: Туре Кунда, Мори Канте, Юсу Н`дур и други. Публиката обаче харесва и изпълнители от съвсем различни области като Бретан (Алан Стивел), Корсика (И Мюврини), островите Зелени нос (Цезария Евора) и много други.  Колкото повече се развива светът и колкото повече хората пътуват, толкова повече се увеличават културните взаимодействия, включително и музикалните. Африканците, папуасите, американските индианци започват да изпълняват рок и рап, смесват тези ритми с някои свои музикални традиции, включват народни песни или инструменти.Така се създават нови видове музика, нещо като международен поп, наричан понякога „world-beat” или „world sono”. В Англия и САЩ този термин обозначава рокът и попмузиката, създадена от африкански, южноамерикански или азиатски музиканти. Смесицата от джембе (африкански ударен инструмент), малко испанска китара, няколко български песенни фрази, ирландска гайда, далечен глас, идващ от африканската джунгла, всичко това „забърква” богато подправена „world music”. Някои музиканти създават този краен продукт в своите студия, без да се срещат с колегите си. Но това вече не е творба, отразяваща културата на даден народ! По интересно би било тези техники да бъдат използвани по интерактивен начин, между повече музиканти от различни страни, благодарение на компютрите и на Интернет. В този обмен и взаимно обогатяване се крие може би бъдещето на „world-music”.

По –известни изпълнители на „world musicPeter Gabriel ♫, Enya ♫, Trilok Gurtu ♫, Cesaria Evora ♫, Dead Can Dance ♫, Cheb Mami ♫.

Етикети:, , ,

Публикувано на: 7 септември, 2017 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството