墨絵 (SUMI E) Културата на Япония е уникална и оригинална, в нея се усеща  някаква специална хармония и атмосфера. Тези качества описват японската живопис възможно най-добре, определят я като ярко и самобитно явление.  Въпреки силното влияние на китайската художествена традиция, японските художници успяват да създадат свой собствен стил – елегантната и интересна монохромна живопис, известна като „Суми-е”. Този вид живопис се заражда в Китай още по времето на династията Тан (618-907). Съществуват два равнозначни термина в японския език обозначаващи тази живопис –  „Суми-е”(рисунка с туш) и „Суйбоку” (рисунка с вода и туш). Тушът се правел от сажди и клей, а четките от овча вълна или от козината на язовец. Линиите трябвало да се нанасят възможно най-бързо, а броят им да бъде  минимален. Не се допускало никакво повторение или ретуширане. През XIII и XIV в. японски монаси, които  изучавали дзен-будизма в Китай, пренасят оттам ценни живописни произведения и спомагат за разпространяването на китайското изкуство в Япония. Суми-е е живописна техника, наподобяваща акварела, защото за разреждане на боята (туша) се използва вода. Разликата с другите живописни техника е използването предимно на черен цвят, който допълва  сиво-черната гама на картините. „Суми-е”  е много изчистена живопис,  в смисъл, че монохромната технология деликатно и прецизно предава същността на изображението, поставяйки акцент върху философската същност на обекта, а не върху външната му обвивка.

Този начин на възприятие е и в основата на философията на дзен будизма. Най-разпространения сюжет в „Суми-е” е пейзажът. Изображението на природата е достатъчно типично за азиатското изобразително изкуство, тъй като японските майстори влагат наистина изтънченото си и благоговейно отношение към нейната сила и красота.

Ето защо тези пейзажи са и коренно различни от пейзажите на западното изкуство.  Според японския мироглед, природата е по-съвършена от човека, затова той трябваСессю Дзесецуда се учи от нея, да я защитава по всякакъв възможен начин, да не я унищожава и да и се подчинява. В много пейзажи могат да се видят и изображения на хора, но те винаги са незначителни и малки по размер и пропорции. Изображения на колиби, също се вписват в зрителното поле, но те са едва забележимо загатнати и акцентът е винаги върху природата. Техниката „Суми-е” била използвана за  декорация на паравани, плъзгащи се врати или преносими преградни плоскости. Често в сюжетите си, японските майстори използвали и изображенията на животни, риби, а един от най-популярните елементи е  бамбукът или „сакура” Хосегава(клончета от японска вишна). „Суми-е” изисква чистота на съзнанието и специална концентрация на художника. Преди да започне работа той внимателно подбира  четки, които са лични за всеки творец, използва и ръчно изработена оризова хартия. Преди да направи първото петно, за да направи образа наистина интересен и искрен, художникът отделя известно време за мислене за темата, която би искал да представи. Започва да рисува в момент на най-висока концентрация, предавайки чрез спонтанност на движенията образи, с които се изпълва съзнанието му. По-известни художници използвали техниката „Суми-е” са Сессю, Дзесецу, Хосегава. 墨絵

 

Споделете