Японските градини

 ”името ѝ
на привързана лодка
лятото свършва”

За японците градината е микрокосмосът на света. Вярването, че природните обекти са местообитания на духове, започнало от „шинто”, местната религия на Япония, а резултатът е изключителната почит на японците към природата. При проектирането на японските градини е важно да се разберат основните принципи на създаването им. Това става забележимо с развитието на градината през вековете. Според вида на терена и в зависимост от разположението на водния ландшафт трябва да се проектира всяка част от градината, така както природата би пресъздала себе си във всеки един от елементите. Впечатляващата градинска традиция води началото си от древните философии и религии и перфектно изразява ориенталския афинитет към природата. Най-древните градини в Япония са от периода 593-710г. Като начало за създаването им се счита 794г., когато японската столица от Наро е преместена в Киото. Японските градини се характеризират с изящните си детайли. При композиционното решение основният елемент, който се използва са камъните . Майсторите на градинското парково изкуство са разграничавали камъните: езерни и речни, разделящи поток, камъни-пътечки, лежащи камъни. Непроменящата се природа на камъка променя представите за краткотрайността на живота. Избирането на камъните за градина изисква много грижа и чувство. Най-предпочитаните камъни са стари и променени от времето, обрасли с мъхове и лишеи. Японците предпочитат убитите цветове, но също и ярките акценти, разположени на правилното място. Разположението на камъните е такова, че да се виждат от възможно най-много страни. Задължително е една трета от камъка да е вкопана в почвата. Изборът им трябва да бъде съобразен и с тематиката и композицията на самата градина. Например ръбати и заострени камъни са предназначени при високите планини, а не за по-меките долини, при които се използват по-меки форми. Всеки камък има свое име: камък на пазача, камък наблюдател, камък на обожаването и камък на двете божества. Разположението на камъните е специфично изкуство, основна част от работата на градинския дизайнер. Камъните са олицетворение на светлата, положителна мъжка сила, наречена ян. Всеки един от тях се подбира по форма, структура и цвят. Важно е те да не лежат поотделно, а да се вписват органично в ландшафта, създавайки илюзията, че повърхността, върху която са поставени, е само малка част от онова, което е скрито, невидимо за окото. Докато камъните символизират планините на Япония и мъжката сила ян, то водата е олицетворение на нейните бистри реки и тихи езера, на отрицателната, тъмна, мека женска сила, назована ин. Водата  е друг основен елемент в японската природа. Като островитяни японците отдават голяма почит на океана. В чайната градина водата винаги служи за миене и пречистване. Друга основна част от градината са водопадите フォールズ. Въпреки успокояващото въздействие на водата, шумът от водопадите може да е доста обезпокояващ, затова те не се разполагат в близост до спалните помещения или местата за медитация. В природата има доста различни по форма и размери водопади и това се е отразило и в японската градина. Всеки водопад има различен звук и ефект в градината. Например водата, падаща директно в дълбок вир, звучи различно от тази, която се разбива върху каменисто дъно. Камъните при водопадите имат специфично значение. Страничните камъни придават стабилност на водопада. Има няколко причини да се предпочита изкуствената вода, тъй наречената „Суха вода”. Философски погледнато, сухата река е абстрактно идеализирана в дзен културата, а истинската река е по-трудна за овладяване и използването и е по-скъпо. Комбинацията от двете води е често срещана. За създаването на сухи реки се използват чакъл, речни камъни или пясък. Изпозвайки дървени гребла, японците оформят сухата вода по различен начин, водовъртежи, гребенчета, вълнички за посочване посоката на движение на водата. В зависимост от вида на движение и дълбочината на водата, която символизира, се избира различният цвят на използвания материал. Мостовете – придават чувството на стабилност в градината. Изпозват се като акцент или фокус в композиционното решение на парковата площ и дават различни гледни точки. Филисофското значение на тези елементи е преминаването от едно абстрактно пространство към друго. Основните видове градини са четири и идват от формите на стила – скална градина, водна градина, градина на литераторите и градина на чая. Интерес предизвиква чайната градина – с ограничени размери и задължителен елемент навес или павилион за чаената церемония, изграждат се още кладенец, каменен басейн и фенер. Основното предназначение на тази градина е да предразполага за съсредоточаване и самовглъбяване. Между къщата и павилионите за чай са разположени големи градини с гъста растителност, тъй че чаената церемония да бъде изолирана от светския живот. Декоративните растения, които използват японските паркоустроители, са иглолистни дървета, цъфтящи дървета – декоративни вишни и череши, заради ефекта им по време на пролетния цъфтеж, клек и др. Цветята  се използват ограничено в градините. В  японската градина разположението на всеки елемент, който се използва при изграждането й, не е случайно. Кладенци и  павилиони, фенери, скали, разполагане на мостчета, подредбата на камъните – всички те имат символно значение и положени по определен начин имат определено въздействие върху посетителя. Каскадите са много важни в японското парково изкуство. Съществуват над 10 вида каскади и в много от градинските пейзажи те са преобладаващ композиционен елемент. Начинът на живот и въвеждането на будизма са научили японците да обичат простотата на формите, което непосредствено е въздействало върху устройството на градинско-парковото изкуство в Япония. По традиция паркоустроителят прави дизайна на своето място така, че то да бъде балансирано с всичко, което го заобикаля. За да постигне това, се използва една древна техника, наричана „шакей” или „пейзаж на заем”. Ако в близост има хълмове или в далечината се виждат планини, японецът ги включва в изгледа, ако има вода, той изгражда малка каскада, поточе или езерца. Подрежда камъни, прокарва вади, издига умалени хълмчета. Целта на всичко това е една – градината да бъде място за размисъл, наслада, успокоение и достигане на хармония на душата със заобикалящото я.

 

Етикети:,

Публикувано на: 26 септември, 2014 от Отдел "Изкуство" Рубрика: Видимата страна на изкуството