Отдел “Изкуство” ви кани да присъствате на кинолектория “Съвременно руско кино” – “Диригентът”.
Модератор: Елица Матеева
Очакваме ви на 22 март, събота, 10:00 ч. в Медиатеката
От дебюта през 1990 на режисора на “Диригентът” Павел Лунгин с „Такси-блус” е изтекла тонове вода, но режиьорът продължава с тънък психологически щрих да прави кино, в което кожата ти настръхва. Както в първата му работа, така и в последната, зрителят се сблъсква с личността на създаващия музика. И ако в „Такси-блус” личността на музиканта-джазмен Алекси се удря в разбитите идеали на съветското общество, то в „Диригентът” – знаменитият диригент Петров трябва да преодолее егото си на баща-авторитет, за да направи жизнен избор.
Поводът да се създаде “Диригентът”(2012) е интригуващ. Съвременната сакрална оратория „Страсти Матфею” от руския епископ Иларион впечатлява режисьора и той взема решение да направи филм. Запознава се с автора на ораторията и му споделя, че под въздействие на музикалното поризведение ще напише сценарий, в който и самата музика ще присъства. Така се ражда „Диригентът”. Филмът започва с фрагмент от ораторията. Под звуците на „Евангелско блаженство” камерата запечатва небето над Йерусалим, после попада в тъмното, плъзга се по спящото тяло на диригента, чува се сигнал от факс. Следва новина-събитие, а после и други странни истории.
Снимачният екип попада в Йерусалим на Рождество. Оркестърът и хорът изпълняват без помощта на фонограма произведението на епископ Иларион. Още по-любопитното е, че актьорите, които играят солистите в оркестъра пеят наистина своите партии.
В Йерусалим на гастрол пристига оркестъра на Петров, който изпълнява „Страсти Матфею”, но всъщност Петров попада в Йерусалим, защото трябва да погребе сина си. Младежът преди 10 години напуска дома, бащата-диригент отказва да му помага финансово. Непосредствено след поредния отказ да му съдейства с пари, идва и факсът от Йерусалим за самоубийството на Саша.
Докато сме свидетели на тази история, сценарият ни предлага още една съдба на музиканти – двама солисти, които са семейство, постоянно си играят на котка и мишка. Ала (Инга Оболдина) е сопрано и следи своя съпруг Сергей (Карен Бадалов), който е баритон в хора. В самолета на път за Йерусалим Сергей се запознава с Олга (Даря Мароз) и двете й момчета. Инга забелязва този флирт и в Йерусалим намира начин да се срещне с Олга, като я моли да не продължава контактите си със Сергей, защото „много са се объркали чувствата им, а трябва да сложи ред в отношенията си”.
Диригентът се среща със съквартирантите на мъртвия си син. Изпада в отрицание на съществуващото, дава им пари за погребението, изтръгва от ръцете им една от последните картини на сина си художник. И някъде на финала на неговия монолог, когато чуваме, че „ изкуството е тежка, мъчителна работа”, Диригентът осъзнава какво е пропуснал. По-късно ще прочете писмото на своя син и ще прости. Сопраното Ала ще прости на Олга по-късно, тенорът Евгений ще прости на Диригента.
По-късно един терорист-камикадзе ще се взриви насред пазара, а там ще са синовете на Олга, самата Олга и хиляди невинни жертви…
Латвийският актьор Владас Багдонас (любимецът на театралните режисьори Никрошус и Жолтак) играе изключително ролята на Диригента. Докато усвои навиците на ръководител на оркестър, близо три месеца той наблюдава диригент в реални условия на работа. Изненадата настъпва, когато по време на снимки и самото изпълнение на кулминацията в ораторията, Лунгин го сюрпризира с факта, че трябва да дирижира оркестър и хор, които изпълняват на живо произведението.
Вярата в чудеса е възможна само тогава, когато тревогата отстъпи пред очакването. И както казва самият режисьор: „Моят филм не е нещо особено, приемете го с простодушие. Нужно е само да разтворите сърцата си…”
Както е май и с вярата в чудеса!
Избрана филмография на Павел Лунгин като режисьор:
„Такси-блюз”, „Луна-парк”, „Линия жизни”, ” Свадьба”, „Олигарх”, ”Дело о «Мёртвых душах»-сериал, „Бедные родственники”, „Остров”, „Ветка сирени„ „Царь”, ”Дирижёр”.
Награди (избрано):
Награда за най-добра режисура – Кан за филма “Такси-блус”
Номинация за “Златен глобус”
Номинация за “Сезар” в категория “Най-добър чуждоезичен филм”
Награда „Ника” 1992 г. за музиказа филма „Луна парк”
Награда „Златен Овен” за най-добър актьор на годината
