Колажът е техника в изкуството, най-вече използвана в изобразителното изкуство. Прилага се чрез наслагване на елементи и в музиката, видеото, фотографията и др.
В изобразителното изкуство се използват различни фрагменти, напр. текст, цветни хартии, изрезки от вестници и т.н, изграждащи картинното пространство. Често колажът се смесва с различни живописни техники.
Фотоколажът
Най-общо казано фотоколаж е монтиране на снимка с компютърна програма. Използва се, за да се направи една снимка от две или повече, за карикатури, в рекламата, в модата и др. Преди навлизането на цифровата фотография и компютрите също са правени колажи по аналогов метод, като фотографите са налагали негативите и диапозитивите един върху друг и после са копирали снимките на фото хартия.
Бриколаж
Във визуалните изкуства и музиката бриколаж е конструкцията или създаването на творба от разнообразен обхват от предмети, които по някакъв начин са на разположение, или като творба дори може да се приема процесът на изграждане на тази конструкция.
Произведението на Джон Кейдж „Ходене по вода” е пример за музикален бриколаж. В музиката инструментален бриколаж е използването на различни предмети като музикални инструменти. Стилистичен бриколаж е използването на стандартни инструменти, но по нов, нетипичен начин.
[youtuber youtube=’http://www.youtube.com/watch?v=SSulycqZH-U#t=262′]
В архитектурата бриколажът е ефектът (“миш-маш бъркотията”) от натрупването на сгради от различни периоди и в различни архитектурни стилове.
Колажът е повтарна точка в развитието на кубизма и следователно повратна точка в развитието на модернисткото изкуство от този век (20в.). Все още не е установено кой е изобретил колажа – Брак или Пикасо – и кога. Повечето творби на тези художници от периода 1907-1914 г. не са датирани, нито подписани, а всеки от тях претендира или намеква, че първият колаж е негов. Двамата майстори не са подписвали повечето картини от аналитичния си период явно поради това че ъглите или полетата където трябвало да бъдат разположени подписите, са тъкмо тези пространства от картината, които най-малко биха понесли внимание, насочено към буквалната им плоскост.
Това, че Пикасо впоследствие датира първия си колаж почти с година по-рано от Брак, внася допълнителни затруднения.
Художествените или стилистични особености също не помагат кой знае колко, имайки предвид, че интерпретацията на кубизма все още е била в началния си стадий. В първите си колажи Жорж Брак и Пабло Пикасо рисуват или живописват върху и на прикрепена хартия или плат, така че някои от основните елементи на предметите, така както са изобразени, сякаш изпъкват в реално, ниско-релефно пространство – или се канят да го направят – докато всичко наоколо остава вкопчено или изравнено върху повърхността. И повърхността е изпъкнала назад, именно в качеството си на повърхност, само чрез този контраст.
Пример е първият колаж на Брак, „Чиния с плодове”. В по-късните колажи на двамата майстори са използвани разнообразни външни материали, понякога в една и съща творба, и почти винаги в съчетание с всеки похват, който би могъл да им хрумне, за въвеждане или извеждане от заблуда. Произведение от този период на Жорж Брак е Ателие 5, основано на мотива за изобразяване на предмети от интериора на неговото ателие. Приложеният похват е оттласкване от кубизма – изкуствения кубизъм, чийто пионери са двамата майстори.
По това време Пикасо и Брак се изправят пред уникална дилема: да избират между илюзията и изображението.В крайна сметка предпочитат изобразителното и може да изглежда че е било въпрос на преднамерен избор. (Това предоставя единствените реални основания за приказки относно „реалността”). Но вътрешната, формална логика на кубизма така както е разработена чрез колажа, има равностоен принос в оформянето на решението им.
Ето и няколко съвременни колажа:
“Разбирате ли, направих голямо откритие. Вече не вярвам в нищо. За мен няма предмети, те съществуват дотолкова, доколкото се намират в хармония помежду си и с мен… След това животът се превръща в непрекъснато откровение.
Това е истинска поезия.”
Жорж Брак
