През 2014 година светът отбелязва 450 години от рождението на Уилям Шекспир. Различни са инициативите по света, свързани с тази годишнина. В рамките на проекта “Sonnet Project” 154 известни актьори от театъра, киното и телевизията ще четат в продължение на цяла година сонетите на Уилям Шекспир по улиците на Ню Йорк. Три невероятни продукции на “Глоуб Тиътър” – “Както ви харесва”, “Ромео и Жулиета” и “Хенри V” ще оживеят на екрана. Отдел “Изкуство” при РБ “Пенчо Славейков” – Варна по свой начин иска да се включи в отбелязване на тази годишнина, като ви срещне с две от най-великите шекспирови трагедии: “Ромео и Жулиета” и “Отело”, но пресъздадени с различните изразни средства на киното, операта и балета.
“Ромео и Жулиета” е една от ранните трагедии на Шекспир. Създадена е между 1591-1595 г.
“…защото досега светът не знай
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и Жулиета!”
Балет “Ромео и Жулиета” – Сергей Прокофиев. Интересно е виждането на композитора за завършека на творбата: “В последното действие Ромео пристига, заварва Жулиета жива и всичко свършва добре. Причините, тласнали ни към това варварство, бяха чисто хореографски: живите хора могат да танцуват, умиращите не могат да танцуват легнали. Интересно е, че в Лондон веднага констатираха факта: “Прокофиев пише балет с хепиенд, но нашите шекспироведи се оказаха по-католици от папата и се втурнаха да защитават обидени Шекспир […] След разискванията с балетмайстори се оказа, че балетът може да бъде разрешен и със смъртен изход, а тогава се роди музиката”. Премиерата в Русия е на 11 януари 1940 г. в театър “С. М. Киров”. Главните роли изпълняват примата на руския балет Галина Уланова – Жулиета и Константин Сергеев – Ромео.
Българската премиера на “Ромео и Жулиета” е на 27 май 1962 г. в Софийска народна опера. Красимира Колдамова е Жулиета, а Ичко Лазаров – Ромео.
Операта “Ромео и Жулиета” на Шарл Гуно е последното значително постижение на композитора. Премиерата й е през 1867 г. Пр
ез следващите две години операта има деветдесет представления в различни оперни театри. Трагедията на Шекспир тук е трактувана в духа на лиричната драма, най-хубавите части в операта са четирите дуета на Ромео и Жулиета (на бала, на балкона, в спалнята на Жулиета и в гробницата), валсът на Жулиета, каватината на Ромео – те носят емоционална непосредственост, правдивост на декламацията и мелодическа красота, които са характерни за индивидуалния стил на Гуно.
Филм “Ромео и Жулиета” – два Оскара, три Златни глобуса, Давид и Донатело и многобройни номинации. Режисьорът Франко Дзефирели прави нечуван за времето си дързък ход – избира млади хора, които да превърне в двамата влюбени. Оливия Хъси (Жулиета) и Ленърд Уайтинг (Ромео) са във възторг от приключението да пресъздадат на белия екран най-романтичната любов и отношението на режисьора към тях. Изключително внимание е отделено на местата за снимки, на автентичността на костюмите, на визуалните решения. Появата на филма през 1968 г. предизвиква бурен интерес. Оливия Хъси не е допусната на премиерата в Лондон, защото не е навършила 18 год. “Paramount” призовава тийнейджърите да видят Шекспир на кино и организира множество премиери в градове из САЩ. Саундтракът към филма, създаден от Нино Рота, е сред най-продаваните албуми през 1968 г. Кинокритиците се разделят на две. Една част от тях заявяват, че младите актьори не са в състояние да пресъздадат безсмъртните стихове. Според други филмът е най-добрата екранизация на Шекспир.
“Трагедията на Отело, мавърът от Венеция”– трагедия в пет действия. Написана е около 1603-1604 г.
“С целувки те убих, звездице ясна —
и върху теб, целувайки те, гасна!”
„Отело” – Опера в четири действия. Либрето Ариго Бойто. Верди работи над нея в продължение на пет години. Това е предпоследната опера в творчеството на композитора и показва съвършенството на неговата техника. Тя носи всички белези на новаторския стил на маестро Верди. Премиерата й е на 5 февруари 1887 г. в Миланската Скала и предизвиква фурор. Постановката е ръководена от самия Верди, диригент е Франко Фачо, а в ролята на Яго е баритонът Виктор Морел. У нас операта за първи път е поставена през 1922 г. в Софийска народна опера под диригентството на Тодор Хаджиев
Много оперни знаменитости изпълняват ролята на Отело. Сред тях са Марио дел Монако, Лучано Павароти, Пласидо Доминго и др.
[youtuber youtube=’http://www.youtube.com/watch?v=_2705EnFIuQ’]
Многообразен е прочитът на шекспировия текст на “Отело”. И до днес тази трагедия не слиза от световните театрални сцени. Интерес предизвикват едни от първите й поставяния в България: на трупа “Напредък” във Варна през 1905 г. (отзив в Дигитална колекция) и на пътуващия театър “Съвременен театър” на Матей Икономов – сезон 1909 -1910 г.
Запомнящ се е образът на Отело в изпълнение на Лорънс Оливие. Театралната постановка е екранизирана през 1966 г. В нея органично са съчетани кино и
театрални похвати. Филмът запазва повечето от оригинала на шекспировата пиеса и не променя реда на сцените. Това е първата англоезична цветна филмова версия за широк екран. Лорънс Оливие е почти на 60 години, когато изпълнява тази роля. Неговият Отело е горд, влюбен, доверчив, чист, верен, ревнив, зъл. С удивителна техника и лекота актьорът превежда своя герой през всички тези състояния и чувства.
Оливие е номиниран за Оскар за изпълнението си в тази роля.
Въпреки дистанцията на времето творчеството на Шекспир продължава да ни вълнува и да ни провокира да се връщаме към него.
