„Цветът е въпрос на вкус и чувствителност” – Едуард Мане
С реалистичен подход към стила и техниката, Мане не счита себе си за импресионист, но определено има важно влияние в
ърху импресионистите и сам научава много от тях. Определян и като реалист и като импресионист, той не може да бъде причислен към нито едно от тези течения, защото това би означавало да бъде опростен. Мане е първият, който прави човека от големия град тема на своята живопис. Творбите му са посветени на самотната, отчуждена от самата себе си личност. Едуард Мане е роден на 23 януари 1832 г. в Париж, в заможно буржоазно семейство. Родителите му са избрали професията на юрист. За да избегне следването, той се опитва да влезе във флота, но безуспешно. През 1850 г. постъпва в училището по изящни изкуства, през 1853 г. посещава за пръв път Италия, през 1856 г. е в Белгия, Нидерландия, Германия и Австрия. Въпреки похвалите на Дьолакроа първата картина на Мане за „Салона”, „Пияч на абсент” (1859), бива отхвърлена, вероятно заради темата. След две години Мане излага „Испански певец”, с която привлича вниманието на критиците, както и на Шарл Бодлер. Открил индивидуалния си стил, художникът се запознава с професионалния модел Викторин Мьоран. В творби като „Музика в Тюйлери” и „Уличната певица”, и двете от 1862 г., той заема позата на денди и демонстрира тясната си близост с Бодлер. Протестите на отхвърлените през 1863 г. от „Салона ” художници водят до организирането на паралелна изложба известна като „Салона на отхвърлените”. Представената там „Закуска на тревата” е обект на ожесточени атаки от страна на критиката. Същото се случва през 1865 г. с „Олимпия” (1863). През 1865 г. Мане пътува до Испания и там се запознава творчеството на Гоя. По-късно художникът става водач на група млади творци – бъдещите импресионисти, които се събират в кафене „Гербоа”. Отхвърлен от участие в Световното изложение през 1867 г. , Мане устройва частна изложба на произведенията си, за която Емил Зола пише критичната си статия „Нов начин на рисуване – Едуард Мане”.
Изложбата е пренебрегната и от публиката, и от критиката. Вдъхновен от „Разстрел на въстаници на 3 май 1808 г.” на Франсиско Гоя, през 1868 г. Мане рисува „Разстрелът на император Максимилиан”. Излагането на картината е забранено. През 1869 г. участва в „Салона” с „Балконът”, отново по Гоя, и „Закуска в ателието” . Под влияние на живописта на художниците от кафене „Гербоа” около 1870 г. палитрата на Мане става по-светла, мазките – по-леки, както личи например в „Железницата” от 1973 г. Мане отказва да участва в първата изложба на импресионистите. През 1874 г. картината „Мостът край Аржантьой” е приета от
„Салона”, но „Нана” е отхвърлена. Мане се разболява и вече не рисува големи платна, само малки натюрморти, главн
о цветя. През 1881 г. получава ордена на Почетния легион. Малко преди смъртта си постига голям успех с „Бар във Фоли Бержер”. Това е последната картина с маслени бои на художника и една от най-известните му творби, върху която Мане работи, докато преодолява заболяването си. Барът действително съществува и през годините художникът редовно го посещава. Главната героиня е барманката Сузон, а в отражението се вижда приятелят на Мане. Картината напомня стила на “Менините” на Веласкес. Художникът умира през 1883 г. в Париж. В продължение на много години творчеството на Мане не е признато, въпреки че той има поръчки и много поддръжници. Признанието идва в последните години от живота му, когато дори и неговите противници оценяват таланта му.
