Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна (арх. Никола Лазаров)
Малко преди Балканската война е изграден Народният театър във Варна (арх. Никола Лазаров – 1910 – 1911 г.) в трапецовиден парцел на западната страна на площад „Мусала”, (между тогавашните улици „Преславска” и „Русенска”). Залата е предвидена за около 500 зрители. Театърът е малък, но с удобна сцена за драматични и оперни представления. Отвън сградата е в раздвижената пластика на френския барок. След многобройните настоявания на прогресивните местни деятели буржоазната власт решава да се започне строеж на модерна театрална сграда. Основна заслуга за изграждане на театъра има кметът Иван Церов.
По негова инициатива през 1909 г. Общински съвет одобрява предложението за изграждане на Градски театър. Основите и са положени през 1912 г. също по планове на арх. Никола Лазаров, но поради липса на средства, настъпилия военен период и икономическа криза строежът е изоставен. Възобновява се през 1922 г. 
и тя бива завършена едва 20 години по-късно – през 1932 г. Окончателно е завършен и тържествено открит на 5. 06. 1932 г. Последната фаза от строителството се извършва под ръководството на архитектите Дабко Дабков и Желязко Богданов. Издигната на централния градски площад между две улици, срещащи се под остър ъгъл, с бароковите си плетеници и балюстради, с характерните за неокласическите стилове елементи и елегантно заобления си обем, сградата участва активно в оформянето на площадното пространство. Сградата е решена майсторски като разпределение, вътрешна и външна ос на този овал. Главното приемно фоайе има елипсовидна форма и е поставено напречно. Шест вити стълби водят към ринговете и балконите. Бароковата фасада е решена с конвенсни иконкавни извивки и богата пластична декорация. Сградата завършва с мансарден покрив и масивен овален купол над фоайето и четири по-малки купола в ъглите й. Обърната с лице към площада, тя участва доминантно в оформлението на градското ядро на центъра. Тя е един от най-ярките бисери в архитектурната корона на Варна и забележително достижение на българската архитектура. Днес Театър „Стоян Бъчваров” е паметник на архитектурата от национално значение.
Реконструкцията:
За който и да е интериор подборът на материали и цветове е изключително важен. При ограничените възможности все пак е подходено грижливо и с вкус при оформлението на фоайетата и салоните. По-
проблематичен е въпросът с мебелите и осветителните тела. Има преувеличеност във формата и големината на полилеите, стълбищата изглеждат прекалено скромни. След като е имало ложи, е трябвало да се направи максималното за тяхното запазване. При сегашното положение се промъква характер на кинозала. Има места с лоша видимост на първи балкон. Изобщо сградите от това време не са се отличавали с особена грижа за зрителите с евтини места, но една реконструкция трябва да отстранява доколкото е възможно тези неудобства. Запазват се в основни линии пространствата с неголеми промени, чрез декорацията се преследва духът на сградата, но с детайл, осветление, материал с неприкрити съвременни качества, парапети, полилеи – интерпретирани, модерни, не и модернистични. Според мнозина от варненските архитекти реконструкцията на театъра е един от успешните строежи. Разположените наблизо автобусни спирки, Градска градина и разрасналите се каменни настилки не бе възможно да остане това, което варненци си спомнят от детинство. Такава е цената, плащана от всеки голям град, увеличил се неколкократно. Остава носталгията на варненци, а паметта на града и самосъзнанието на гражданите е свързана с нея. Макар и да се проявява понякога като инстинктивен консерватизъм, на нея се държи обликът на града и възможността този облик да се развива, без да се размива.
Може да разгледате статии, фотографии и пощенски картички във връзка с Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в дигиталната колекция на РБ “П. Славейков”.
