Оскъдна е информацията за художника Стефан Георгов. За личността и таланта говорят нарисуваните от него картини, скици, документи и лична кореспонденция. С тази публикация не се стремим към пълнота на биографията на художника, а по-скоро ще повдигнем завесата, за да се насладите на творческите му дарби и умения.
Стефан Георгов е роден в гр. Варна през 1899 г. Завършил е живопис в Художествената академия при проф. Цено Тодоров през 1928 г. От 1932 до 1948 г. е преподавател в Перник и София. През този период урежда самостоятелни изложби в Перник. Министърът на Просветата ген. Тодор Радев посещава първата изложба на Георгов през 1935 г., подредена в салона на Пернишката гимназия и изказва задоволството си от нея. Във втората самостоятелна изложба художникът представя главно пейзажи, в които проличава „поезията на природата”. Сред тях е и известната му картината „Коситба” (1937). Изложбата носи отпечатък на „творческа скромност и … работливост”.
30-те години „даровитият художник Стефан Георгов” излага около 50 платна в галерия „Аксаков”(София), предимно пейзажи от Варна, Перник, мините и околностите им. „Младият художник е майстор на четката и забележителното е това, че с блажни бои постига лекотата на акварела. Тоновете са свежи и сложени с голям вкус. Няколко битови картини показват, че художникът с успех би могъл да работи и в тази област.”
Георгов членува в дружество на „Независимите художници”, което обединява художници с разнообразно творчество и с високо професионално майсторство. Участва в различни изложби на дружеството. Сирак Скитник отбелязва присъствието му в критическата си статия във в. „Слово” (бр. 1378, 13.01.1927 г.): „Липсата на значителни творби в последните изложби, може би не тъй остро щеше да се чувствува, ако изложителите ни показваха поне непристорената мъка на търсения, искрения изяснен стремеж да се овладее това или онова в живописта и графиката. Тъкмо отсъствието на каквато и да е художествена проблема в работата на повечето наши художници спъва тяхното развитие, прави усилията им случайни, неоправдани и безплодни… Свежи са скиците на Пефев, „Плодовете” на Аврамов и „Козите” на Георгов...” Картината му „Река Струма” е отпечатана върху поканата на дружеството за VІІІ Художествена изложба (7-25 май), уредена в новата художествена галерия – площад Народно събрание – Студентски дом.
За срещите и връзките на художника с известни творци като Чудомир, Илия Петров, Александър Миленков и др. може да съдим от запазената лична кореспонденция. Интересен факт е, че Георгов дава напътствия за използването на различни техники в рисуването на ученика си Кирил Казанлъклиев, който търси творческа помощ и приятелството на своя учител. По-късно Казанлъклиев с живописното и графичното си творчество се превръща в оригинален художник оставил следа в българското изкуство, но за съжаление почива твърде млад (30.08.1921–19.10.1958). Близък приятел на Георгов е живописецът Атанас Тасев, който живее в Америка от 1948 до 1962 г. От това време е запазеното му писмото до Георгов (27 юли 1961), в което Тасев се връща към „сладките, незабравими спомени” и се надява, че отново ще отидат заедно да рисуват „.. из Искърското дефиле при Своге”.
Георгов е известен с пейзажите си, но рисува и портрети: на художника Никола Петров (рисунка), на опълченеца Михаил Манчев (1914 г.), включен в албума „Страници на великата дружба: 1878-1978”, на опълченеца Кръстьо Попов, поместен в каталог на изложба „Освободителната война в творби на български художници” (1963 г.).
Членува в дружеството на “Художниците в България”, по-късно и в СБХ. Включва се в Общи художествени изложби като участието му е отбелязано от критиката още през 1927 г. (в. „Слово” бр. 1759, 15 септ. 1927 г.), а картината му „Рудник “7 септември” е поместена в каталога на ХХ Обща художествена изложба на българските художници.
През 1969 година Стефан Георгов е награден с орден „Кирил и Методий“ – II степен. Умира през 1987 г.
Картини и скици от Стефан Георгов
Статията е публикувана със съдействието на Лъчезар Радов.
