„…Песните на Добри Христов са вградени в основите на нашата художествена музика. По своята техника и като художествени постижения те са завършен първи етап на нашето музикално творчество.” Любомир Пипков
На 14 декември отбелязваме 140 г. от рождението на Добри Христов, един от най-ярките представители на музикална ни култура. Като творец, диригент, учител, теоретик, той оставя трайна следа в българската музика. Добри Христов е от така нареченото първо поколение български композитори. За него музикалният критик Иван Камбуров казва: „Композитор и теоретик, диригент и педагог, музикален фолклорист и общественик, Добри Христов близо половин век работи като музикален творец и репродуктивен художник за народностната ни култура и с цялото си дело има място в нашия духовен живот, каквото заема народният поет Иван Вазов.”
Още от дете композиторът е пленен от магията на музиката. Най-ранните му композиционни опити са през ученическите години. Сам изучава нотите, проявява интерес към хармонията, пише музика към ученически театрални пиески. Добри Христов е писал произведения за струнен и симфоничен оркестър, църковна музика, но несъмнено най-голяма част от творчеството му са песните – солови, хорови, детски, те и до днес са в репертоара на български изпълнители.
„Певецът е най-неумолимият критик: той не анализира, не критикува, не умува, той… пее. И щом песента е зле направена, той мълчи; не говори, не се сърди… Той само не я пее. А всички песни на Добри Христов се пеят.”
Георги Златев-Черкин
Солови песни
Песенното творчество на първите български композитори е важен елемент в изграждането на национален музикален стил. Определящо място в този процес заемат обработки и авторски песни на Добри Христов – създател на българската солова художествена песен. Неговите творби (песни, романси, обработки на народни песни за соло пеене с пиано) се ползват с особена популярност сред изпълнителите, сред публиката и като вокално-педагогически материал. Те са ярки, своеобразни, лесно се учат, предназначени са за различни гласове. Към най-хубавите лирически песни на Добри Христов принадлежат: „Сивляна”, „ Девойче”, „Вино пия”, „Айде коня яхам”, „Хайдушка песен”, „Луковитски моми”, „Я разтуряй, Цвето моме, магиите”, „Леле Боже”, „Ах, забрадила й”, „Що стоиш, синко, що гледаш” и др. Най-силно мелодическият дар на композитора се изявява в песни по текстове на поетите Цанко Церковски и Пейо Яворов, в цикъла „Бекярски песни”. 
Песните на Добри Христов за глас и пиано очертават пътя в соловата музика на поколения български композитори: Г. Спасов, Ал. Кръстев, Л. Прокопова, Л. Пипков и др. Те присъстват в репертоара на нашите певци-пионери: Христина Морфова, Цветана Табакова, Петър Райчев, Стефан Македонски, Михаил Люцканов, Борис Христов… И днес песните на Добри Христов заемат важно място в конкурсните програми на младите български изпълнители в различни издания на конкурси като „Светослав Обретенов”, „Георги Златев-Черкин”, „Любомир Пипков”, „Панчо Владигеров”.
Хорови песни
Творческият образ на Добри Христов няма да е пълен без хоровата песен, с която слага началото на един от най-развитите жанрове в новата българска музика. Между първите му произведения са китките “Лиляна мома хубава” (1897) и “Пусти моми жеравненки” (1898). Високо майсторство в разработката на хоровата песен композиторът отбелязва в четирите народни песни за мъжки хор: „Кинисало моме”, „Вила се й гората”, „Ганината майка” и „Дафино вино” – една от любимите 
песни за мъжки хорови състави. Ръченицата „Мари моме църноока” наред с известната картина на Мърквичка „Ръченица” е един от най-ярките художествени паметници на този танц. Авторската песен „Пирин планина” е в основата на „Симфонични вариации върху тема от Добри Христов” на Марин Големинов, а песента “Родна песен нас навек ни свързва” се превръща в химн на българските хорове. Най-голямата хорова песен на Добри Христов е „Добринка и слънцето”, написана за мъжкия хор „Гусла” през 1931 г. Песента „Едничък чуй се вик” е послужила по-късно като тема в създаването на Българска рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров.
Македонски песни
„Неизживяната класика и романтика у нас зее като дълбока пропаст. Все пак погледът ни трябва да бъде обърнат към богатия ни национален музикален фолклор, върху който очакваме да се изгради нова художествена музика с всемирна стойност, но българска.”
Добри Христов
Добри Христов е първият български композитор, който се обръща към македонския музикален фолклор. Темата „Македония” е централна в неговия живот. Той има 6 специално посветени на македонския фолклор изследвания, между които и „66 народни песни на македонските българи” (1931 г.), в който се съдържат солови песни като „Биляна платно белеше”, „От планина слева, мамо” и др., останалите са разработки за еднороден хор. 51 македонски народни песни Добри Христов записва от Кирил Христов Софичанов, македонец от Битоля, баща на именития ни бас Борис Христов. Голяма част от записаните песни са типично градски, отразяват една особена романтична душевност.
Детски песни
Старият преподаводател по пеене от Банско А. Балев нарича Добри Христов „Учителят на учителите по музика”, а Димо Бойчев казва за него: „Добри Христов завеща на малките българчета един извор, който вечно ще пее… Добри Христов подобно на Емануил Манолов свърза името си с децата, които най-чистосърдечно ще славословят името му.”
През целия си живот – от първите си музикални опити до края на дните си Добри Христов не забравя децата. Този интерес се обяснява с ролята на училищното музикално възпитание и голямото място на училищната музикална самодейност в живота на градските и селските слоеве от населението, както и със създаването на учебници по нотно пеене за различни детски възрасти и класове, в които са поместени много от детските песни на композитора. Добри Христов написва над 600 детски и училищни песни. Издадени са в сборниците „Детски песни”, 
„Рой звездици” и „Изворчето пее”, включени са в редица учебници по музика. Още в първите сборници, излезли през 1900 г. и 1904 г., намира отражение грижата на 
композитора за народностното възпитание на децата. Сюжетите на детските песни са разнообразни – природата, животните, цветята, сезоните, училището, приятелите, родителите, родината. В увода на издадения през 1937 г. сборник с детски песни „Изворчето пее” Добри Христов казва: „Възприемайки и служейки си с песните в западен тон, от каквито песенната ни училищна и домашна музикална литература е наситена с доста безвкусици, наш дълг е да не забравяме, че сме българи, че имаме свой особен начин на тоноизказване, имаме си и хубави свои песни, чрез които и през векове на тежка робия сме се опазили като народ.”
Вижте още: “Варненският животопис на Добри Христов” – статия в ИнфоПорт
