Джордж Гершуин е американски композитор, написал повече от 500 песни за мюзикъли и филми, съчетаващи елементи от джаза и симфоничната музика. Като един от най-популярните композитори на Америка, той успява да улови ритъма на Новия свят и да постигне свой собствен стил. Роден е в Бруклин на 26 септември 1898 г. в семейството на еврейски емигранти от Русия с името Яков Гершовиц. Като малък е по-скоро увлечен от спорта, а не от музиката. Когато обаче родителите му купуват пиано за по-големия му брат Айра, той открива музикалните си заложби и започва да посещава уроци по пиано. На 16 години напуска училище и започва работа като просвирващ пианист на Тин пан али в издателството на “Джеръм Ремик и Ко”. Скоро след това започва да пише песни и успява да намери собствен стил, който постепенно го придвижва до върховете на музикалната му кариера. Твори в тандем с брат си Айра, който пише текстовете за песните. През 1919 г. създава първия си музикален спектакъл “La La Lucille” и песента “Swanee”, която му носи популярност в изпълнението на Ал Джолсън.
Най-известното произведение на Гершуин е “Рапсодия в синьо”, написано само за 3 седмици. През един януарски ден на 1924 г. Джордж играе билярд с брат си Айра в един бар, когато брат му случайно прочита във вестник, че предстои концерт, който се подготвя от популярния тогава диригент Пол Уайтмън и по него работят композитори, в това число и Джордж Гершуин. Концерта е насрочен за 12 февруари същата година. Шокирани от тази новина, те се обаждат на Пол Уайтман и така установяват, че диригентът, искайки да изпревари конкуренцията, е обявил концерт още преди да се договори с композиторите. На Джордж Гершуин му допада идеята да работи с “краля на джаза”, както са наричали Уайтман и неговия оркестър и въпреки че в момента работи по друго произведение, започва да твори за предстоящото събитие. Първоначално творбата е наречена “Американска рапсодия”. За името “Рапсодия в синьо” заслугата е на Айра, който, вдъхновен от наскоро видяната картина “Ноктюрно в синьо и зелено” на художника Джеймс Уистлър, го предлага на брат си.
Произведението е едночасов концерт за пиано и оркестър . Композиторът избира формата на рапсодия, която позволява волност в импровизационното развитие. За основа е използвана американска популярна музика. До деня на премиерата Гершуин не успява да довърши частта на пианото, но като солист успява да постигне триумфален успех. Датата е 12 февруари 1924 г., мястото – “Еолин хол”. От тогава творбата се смята за класическа в американския джаз и до днес продължава да се изпълнява. Критиците я определят като ненадмината оркестрова пиеса, най-забележителната, създадена от американски композитор.
В следващите години Джордж Гершуин не спира да създава музика. Появяват се операта “Порги и Бес”, оперетата “Моята прекрасна лейди”, мюзикъла “За тебе пея”, който донася на автора си Пулицър, Концерт за пиано във фа, симфоничната поема “Един американец в Париж” и много песни. Изнася множество концерти, водещ е на радиопредаване “Музика от Гершуин”, в което представя не само свои произведения, а и на свои колеги. Започва да пише филмова музика, както и за спектакли на Бродуей.
Големият интерес към музиката на Гершуин го кара да твори все повече и това го довежда до пълно изтощение. Един припадък по време на работа го отвежда в болница, където е диагностициран с тумор в мозъка. Умира едва на 39 години на 11 юли 1937 г. Дори след смъртта му популярността на творбите му продължава да нараства. Заслуга за това имат филмите “Rhapsody in Blue”, “Един американец в Париж” и “Порги и Бес”. Музиката на Гершуин продължава да се изпълнява и до днес.
