Кърт Вонегът е автор прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурирани заигравания с думи. Много от героите на автора преминават от един в друг роман, като биографиите и образите им се развиват и се добавят подробности за тяхната личност. Романите на Кърт Вонегът се сравняват със знаменитата политическа сатира, в която той често описва фантастични общества, за да 
демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето време. Кърт Вонегът (Kurt Vonnegut; 11.11.1922-11.04.2007) е американски писател, романист и сатирик, който се изявява успешно и в сферата на изобразителното изкуство. Роден в Индианополис, щата Индиана, място което става сцена на действията в много от неговите романи. От 1941-1943 Вонегът учи химия в Корнелския университет (Cornell University). Там той работи и като колонист в студентския вистник “Cornell Daily Sun”. Вонегът се занимава и с 
журналистика преди да влезе в редовете на американската армия, взела участие във Втората
световна война. През 1945г. писателят става свидетел на бомбандировките над Дрезден, където е и военопленник. Преживяното от това време, намира отражение в много от неговите произведения, особено в романа му „Кланица N 5”. След края на войната Вонегът учи антропология в Чикагския университет, като едновременно с това заема длъжността и на полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скънектади, работейки за Дженерал Електрик. Преживяванията от младостта стават основа на романа „Утопия 14”(1952), в който Вонегът рисува мрачни картини от бъдещето-всички дейности на хората се извършва от машини и хората стават абсолютно ненужни.
Към жанра на научната фантастика спадат и някои от късите му разкази, романите „Сирените на Титан”(1959), „Котешка люлка”(1963), „Бог да ви поживи мистър Розуотър”(1965). През 70-80-те години Вонегът продължава активно да пише. Той публикува романи като „Закуска за шампиони”(1973), „Фарс или никога повече самота”(1976), „Рецидивист”(1979), „Галапагос”(1985), „Майка Нощ”(1986), „Синята брада”(1987), „Фокус-бокус”(1990). През 1997г. публикува романът „Земетръс”, който се превръща в едно от най-значимите събития в американската литература в последното десетилетие на 20 век. През март 2007 година Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. Писателят не успява да се възстанови и умира на 84 годишна възраст на 11 април 2007г. в Ню Йорк.
Забавни цитати от книги на Кърт Вонегът
„На художник, който иска да повиши цената на своите творби, мога да препоръчам само едно: самоубийство.” Кърт Вонегът, Синята брада
„Ние сме тук, на Земята, за да се размотаваме насам-натам. Не позволявайте да ви разправят друго.”
„Еволюцията е толкова съзидателна! Именно благодарение на нея сме се сдобили с жирафи.”
„Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.”
„Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.”
„Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.”
„Няма писател, който да пише добре, без да е в депресия.”
„Казват, че когато остарееш, най-напред си отиват краката и зрението ти. Не е вярно. Най-напред си отива успоредното паркиране.”
„Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват.”
„. …толкова е тежко непрекъснато да мислиш в една вселена, която по принцип е лишена от смисъл.”
„Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.”
