Културата на келтите е оставила дълбок отпечатък в редица страни и области на Европа, а музиката е от първостепенно значение. Келтската музика е термин използван за обозначаването на съвкупност от музикални традиции на народите, явяващи се като потомци на древните келти. Съвременните потомци на келтите днес населяват териториите на Ирландия, Шотландия, о-в Ман (Великобритания), Корнуол (Англия), Бретан (Франция), Уелс, Астурия и Кантабрия (Испания). Синтезът на келтската музика с различни жанрове от поп музиката, представлява цяло направление наречено келтик фюжън. Традиционните музикални инструменти в келтската музика са: цигулка, акордеон, гайда, банджо, хармоника, ирландска флейта арфа, бузуки, ирландска гайда, ирландска тръбна гайда. По -известните форми в тази музика са: балада, жига, рил и др.
Разновидности на Келтската музика:
Ирландска музика – За най-древният стил на изпълнение се счита „шан-нос” (sean-nos-стар стил). Това е силно орнаментиран стил на пеене без инструментален съпровод. ♫
Шотландска музика – Развитието на шотландската фолк –музика географски може да се раздели на „Highland” (музика от планините) и „Lowland” (музика от низините). Широко разпространение намирали песните, съпровождащи различни трудови дейности като предене на сукно, а „bothy ballads” били песните на фермерите. Текстът обикновено се състоял от нищо не значещи думи и бил напълно безсмислен, докато ритъмът се подчертавал чрез тропане по кутии за съхраняване на овес. Тази музика била известна като „puirt a beul; mouth music” (разговорна музика). Изпълнявала се и инструментална музика с цигулка или устна хармоника. ♫
Музика от о-в Ман(Великобритания) – На многото намерени инкрустирани кръстове по тези земи са изобразени по двама музиканти, които свирят на лири и арфи. Предполага се, че песните от този остров имат скандинавски корени, а някои от тях приличат на ирландски или шотландски. Народната музика от остров Ман бележи възход в края на 20в., наред с възраждането на манския език (официален келтски език на о-в Ман). ♫
Корнуолска музика – Корнуолските музиканти използвали множество традиционни инструменти като приличащият на цигулка инструмент „crowd”, „horn-pipe” (рог), гайда и арфа. През 19в. станали популярни „crowdy crawn” (дървен, ударен инструмент характерен за Западен Корнуол) и цигулката. През 1920г. в корнуолската музика навлиза и банджото, а след 1945 г. акордеона. ♫
Бретонска музика – Освен жигата и рила, за този вид келтска музика са характерни късносредновековните музикални форми като гавота. „Kan ha diskan” (прекъснато пеене) е много специфичен маниер на бретонското народно пеене. По характерните инструменти са: „biniou koz” (традиционна бретонска гайда) и „bombard” (старинeн духов инструмент предшестващ днешния обой). ♫
Уелска музика – Съществува старинна уелска традиция ”Пенильон”, при която инструменталната музика е съпроводена с поезия – арфистът свири известна мелодия, като в това време друг музикант импровизира, съчинявайки едновременно мелодия и стихове. Най-характерните инструменти за Уелската музика са арфата, кротът(струнен инструмент с пет или шест струни), „pibgorn” (духов инструмент направен от рог и дърво, предшественик на кларинета. ♫
