Художникът Христо Каварналиев е  „смел изразител на морската стихия, която в неговите акварелни и маслени картини е предадена с първична красота”. Така го определят художествените ценители още при първата му изложба в София, открита от Андрей Протич.

Каварналиев и негов автопортретВъв визитката му присъстват 20 самостоятелни изложби и множество участия в общи изложби на Дружеството на независимите художници и варненската група на художниците. В цялото творчеството на художника присъства любимото море, но от четката му излизат множество изображения на рибари, пейзажи, автопортрети и образа на неговата майка Евтимия.

Евтимия - майката на художника и нейна рисунка от Каварналиев

Евтимия – майката на художника и нейна рисунка от Каварналиев

В нашата публикация няма да се спираме на цялостното творчество на художника, а ще акцентираме  на творбите, създадени при посещението на художника в Македония и последвалите изложби през 1942-1943 г.

През 1942 г. Христо Каварналиев пътува за Македония.  Посещава Скопие, Велес, Битоля, Охрид и други места. Впечатлен от пейзажа и атмосферата на македонските градчета и села, създава  множество рисунки, гвашове и маслени картони. Рисува Охридското езеро, Самуиловата крепост, църкви, улички и стари къщи. Художествени критици и познавачи на творчеството на Каварналиев посочват, че тук в Македония той рисува едни от най-стойностните си творби.
Още при завръщането си във Варна художникът започва подготовката на изложба със създадените нови произведения. В големия салон на Варненската популярна банка, Каварналиев излага „70 акварелни и маслени картини”, а неговата съпруга Жеча Каварналиева – представя натюрморти. Изложбата е отразена възторжено във варненската преса, като се припознава като „рядко събитие в художествения живот на Варна”. Гражданството се поканва да присъства на откриването на изложбата на 11 октомври 1942 г. от 11 ч. Г-н Живко Борлаков с „хубава реч” обрисува „досегашната художествена дейност” на Каварналиев и представя новите му картини от „македонските езера и добруджанското крайбрежие при Калиакра, които заемат по-голямо място от изложбата”. В статията „Бележита художествена изложба. Творчеството на художника Каварналиев”  Е. Атанасов отбелязва: „ …В днешната си изложба той открива ноти, в които звучи спокойствието, негата и поезията на езерните води в неговите големи акварелни картини от Охридското езеро. В новата си изложба Каварналиев ни е  дал  рядко ценни картини от Черно море и Охрид, както и цяла Македония, които ни призовават и завладяват.” (в. Варненска поща, 29 окт. 1942 г.).

Във в. Варненска поща от 13 ноември 1942 г. се съобщава, че Каварналиев заедно със съпругата си ще открият втора съвместна изложба в гр. Добрич в салона-ресторант „Сан Стефано” на 15 ноември от 11 ч.  под покровителството на Добруджанския културен институт. В изложбата са включени акварелни и маслени картини от Калиакра, Добрич, Прилеп, Велес, Битоля, Охрид и Охридското езеро.
През април 1943 г. Каварналиев експонира изложба от картини, в които художникът „показва обикновени мотиви, но пресътворени  с дълбоко проникновение и с рядък творчески заряд. Ето Балчик с неговите сребристи и бели хълмове, врязани остро в синевата. Колко различен по атмосфера и конструкция е Варна, с нейните кичести и зелени брегове! А какво да кажем за Созопол – тоя наистина поетичен град, със суровите и обгорени рибари и с неговите романтични брегове.”  Петър Горянски в същата статия, посветена на „Морската изложба на Хр. Каварналиев” във в. Слово (2 април 1943 г.) определя художника като „Смел техник, богат колорист, владеещ пулса на морската стихия…, който умее да пресъздава одухотворено и изразително стихията на морето.”

Художникът и неговата съпруга пред ателието, в което са създадени великолепните картини стигнали до нас.

Илюстративният материал към статията е предоставен от Живко Железов.

Споделете