„Светът на изкуството е противопоказен на омразата и агресията.” – Светлин Русев
Светлин Вълчев Русев е бълг. художник живописец, роден в Плевен през 1933. Завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович”, София при проф. Дечко Узунов. Професор по живопис в ВИИИ „Н. Павлович ” от 1975 г., зам.–председател на СБХ (1973-1985), директор на НХГ (1986-1988), зам. –председател на Международната фондация „Л. Живкова” (1982), Първи зам.-председател на Комитета за култура (1982-1984), член на Академията за изкуства на ГДР (1983), член-кореспондент на Съюза на австрийските художници (1983). Работи композиции, пейзажи, портрети, натюрморти, както и монументални творби. От 1959 г. участва във всички ОХИ, в международни биеналета, фестивали, представителни изложби на бълг. изкуство в Париж, Кан-сюр-Мер, Венеция, Москва, Будапеща, Прага и др. Урежда самостоятелни изложби в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1982, 1983). Творчеството му се отличава с широк обхват на теми и сюжети, почерпани от историко-революционните борби на бълг. народ от далечното минало. Портретува родителите си, близки, приятели, изтъкнати културни дейци. Пейзажите му са обобщени състояния на българската природа. Рисува цветя и интериори. Типично за творчеството му е майсторското разкриване на сложната душевност на портретувания, философското вглъбяване и тълкуване на трайни състояния и образи в оригиналните композиционни решения.
Зрителят вижда в картините на художника драматични, вглъбени в себе си хора. Рисунъкът е стегнат, лаконичен, формата експресивна и монументална. Светлин Русев работи в сивосребристи, наситени земни или интензивни цветни хармонии. В съчетанията на червеното и черното, на охрата и ултрамарина, на умбрата и зеленото, в богатството и благородството на сивите тонове и на всички онези сложни нюанси, художникът постига такива хармонии, които са осезаем израз на една психическа атмосфера и на едно емоционално преживяване. По-известни композиции: `Пред разстрел` (1963), `Хляб` (1965), `Клетва` (1966), `Воините на Самуил` (1975), `Пробуждане` (1979), `Последно утро` (1980) , `Майка и син` (1982) и др.
Портрети: `Детски портрет` (1966), `Портрет на майка ми` (1967), `Портрет на Кирил Петров` (1971), `Портрет на Богомил Райнов` (1970), `Портрет на Дечко Узунов` (1978), `Портрет на Николай Шмиргела` (1977), `Баща ми` (1982), `Портрет на майка ми` (1977), `Портрет на Николай Райнов` (1978) и др. Едни от по-известните пейзажи на Светлин Русев са: `Лодки` (1965), `Балчик` (1967), `Пейзаж в червено` (1969), `Бялото дърво` (1969), `Старите дървета` (1977), `Пролет край Вършец` (1980). Внушителни са и монументалните творби на художника – `Родина` – стенопис в приемната зала за официални гости на Софийската централна гара (1967) , `България` в НДК `Людмила Живкова` (1981).
Творби на Светлин Русев притежават почти всички окръжни галерии и частни колекции в България,
музеите и галериите в Дрезден, Варшава, Москва, Париж и др. Освен огромното и разнообразно творчество, което оставя приживе, живописецът сътрудничи в периодичния печат със статии за изложби и творци, автор е на творчески портрети и албуми за художници като Никола Мирчев, Николай Шмиргела, Златю Бояджиев и др. Светлин Русев е и сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му присъстват произведения на Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова – Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Магда Абазова и др. Колекцията му е с национална значимост. През 2005 г. в София художникът открива „Ателие-колекция Светлин Русев“. Той се ангажира и с изготвянето и подреждането на експозицията на Националния музеен комплекс „Квадрат 500“, открит през 2015 г., която включва няколко хиляди творби на български майстори и световни класици. Въпреки простотата си една картина на Светлин Русев може да се глада дълго, защото ни се разкрива малко по малко в живописното си великолепие, както малко по малко ни се разкрива характерът на всяко живо същество. Такава е всъщност логиката на всяко творчество.
Думи на Светлин Русев от интервю с Ива Йолова пред сп.“Мениджър“:
„Съдбата е избрала това място и време за нас и сме длъжни да го изживеем достойно и със смисъл, смята големият ни творец”
„Колкото и малък да си, си създаден единствен и твоят дълг е да осъзнаеш и съхраниш тази неповторимост.”
„Светът на изкуството е единен и цялостен не с налагането на пиар ценности, а със своята духовна национална различност. „Глобализацията” в изкуството отвори вратите на произвола, на дирижирания пазар и критерии. Какво ще остане, какво ще бъде спасено или погребано – това е друга тема.”
