Трима композитори – три опери

През месец април отбелязваме годишнини от рождението на трима български композитори. Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев и Александър Райчев са имена, допринесли за обогатяването на нашата музикална култура. И тримата произхождат от семейства с утвърдени музикални традиции. Роденият през 1902 г. Веселин Стоянов започва да учи пиано при своя баща, а по-късно е ученик на брат си в Музикалната академия. Парашкев Хаджиев, роден през 1912 г. е син на оперен диригент и оперна прима, а Александър Райчев (роден през 1922 г.) е брат на оперен деец и диригент.

Несъмнено тази семейна среда е определяща за изграждането на техните музикални интереси. Произведенията, написани от тримата са в широк жанров диапазон: оркестрова музика, симфонии, мюзикъли, вокална музика, балети, оперети, опери. И тримата, освен че композират, преподават и се занимават с музикално-изследователска дейност.  Един от жанровете, който обединява тяхното творчество е операта. Този бисер на музиката съчетава в себе си драма, музика, балет, сценография. Любовта на почитателите на операта към този вид изкуство е вечна. Операта е любов за цял живот. Тя възниква в Италия в края на 16 век и скоро цяла Западна Европа е подвластна на чара й. За първа българска опера се посочва „Сиромахкиня”, написана през 1899 г. от Емануил Манолов по едноименната балада на Иван Вазов и поставена в Казанлък през 1900 г.
Веселин Стоянов е написал три опери – „Женско царство” (1935 г.), „Саламбо” (1940 г.) и „Хитър Петър” (1958 г.). Още с първите две композиторът доказва присъствието си в съвременната музика, а с третата утвърждава името си като значим представител на българската музикална култура. Операта „Хитър Петър” е написана през 1958 г. Тя е комбинация от похвати и открития, които авторът вече е показал в предишните си опуси. Композиторът взема участие и в написването на либретото. В сценария на музикално-сценичното произведение се оформят две линии в драматургичното развитие: основната — двубоят Хитър Петър и Настрадин Ходжа, и допълнителна — любовта на Иглика и Дамян. Тази комична опера носи отпечатъка на професионализма на своя създател. В нея има находки като майсторски изграденото второ действие с тройната ария на жените на Настрадин Ходжа, финала на първо действие с дуета на Иглика и Дамян, колоритните образи на двамата главни герои Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Тя е първата следвоенна комична опера и е основополагащ модел в българското музикално творчество. Комичната опера като жанр продължава да се развива предимно в творчеството на Парашкев Хаджиев. Премиерата на тази негова творба се изнася на сцената на Софийската народна опера на 23 март 1958 г. под диригентството на Константин Илиев. Режисьор е Михаил Хаджимишев.
Парашкев Хаджиев композира 21 опери, като с това доказва своята значимост в този музикално-сценичен жанр. Още в първите години в създадения Музикален театър в София се налага тенденцията да се представят по-неангажиращи музикални пиеси, в които има хумор и забавление за широка аудитория. Именно тук младият тогава композитор започва да поставя свои творби. От една страна иска да събере опит, от друга – да провери себе си дали е способен да се отъждестви с този сложен и труден жанр. Въпреки преживените сътресения с първата му опера „Деляна”, свалена от сцената чрез административно вмешателство през 1952 г., липсата на удовлетворение от „Айка”, той не се отказва и продължава с „Имало едно време”. През 1959 г. за необикновено кратко време и с голямо вдъхновение написва „Луд гидия” – своя шедьовър, с който категорично се утвърждава като композитор. Либретото е на Иван Генов по поемата на Пенчо Славейков. Освен множеството реализации на българска сцена „Луд гидия” се играе и в Германия, Русия, Белгия. Някои критици я определят като семпла и без оркестрова мисъл, но Парашкев Хаджиев отговаря на критиките, че пише така, както му диктува сърцето и за него най-важна оценка са аплодисментите на публиката. Първото представление на операта „Луд гидия“ се състои на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската народна опера. Операта е поставена музикално от диригента Асен Найденов, а сценично — от режисьора Драган Кърджиев.
Александър Райчев обогатява българската опера с 4 произведения: „Мост“, „Вашето присъствие“ (радиоопера), „Тревога“, „Хан Аспарух“. В съответствие с времето, в което живее и твори, композиторът избира за тематика героичното, борбата с несправедливостта, саможертвата. Особено внимание се отделя на народа, неизменно присъстващ в произведенията му. През 1980 г. Александър Райчев замисля и започва работа по нова крупна творба – операта „Хан Аспарух”. Посвещава я на честването на 1300 г. Българска държава. Либретото е на Никола Гунов по легендата за Ахинора (жената на Аспарух) от Николай Райнов в книгата му „Видения от Древна България“. Премиерата е осъществена от диригента Ромео Райчев (брат на Александър Райчев) и режисьора Аврам Георгиев в Русенската народна опера на 9 март 1981 г. като с нея се откриват XXI „Мартенски музикални дни”. Няколко месеца по-късно с поставянето й се заема Националният академичен театър за опера и балет и тъй като тук художествения ранг и възможности са по-големи, операта излиза в по-внушителна и ярка реализация. В София премиерата е на 28 юни и с нея се закрива Международния музикален фестивал „ Софийски музикални седмици”. Тук диригент е Руслан Райчев, режисьор – Христо Христов.

Днес, 115 г. след рождението на Веселин Стоянов, 105 – на Парашкев Хаджиев и 95 – на Александър Райчев, произведенията им са част от репертоарите на българските оперни театри.