С помощта на огледалото са направени едни от най-значимите открития на човечеството. Огледалото е променило и тласнало света напред, то е едно от най-важните изобретения на човека. Използва се в астрономическите прибори – телескопи, спектрални прибори, ултразвукова апаратура. С негова помощ Фуко е измерил скоростта на светлината, създаден е фотоапаратът, камерата. През древността за огледало използвали полиран обсидиан. В днешна Анатолия са намерени остатъци от огледала от 6000 години пр. Хр. Римският историк Плиний също споменава за златни огледала в Древния Рим – през 77 г. след Хр. За първи път през XVI век във Франция изработват плоски огледала на основата на оловна амалгама. Технологията се пази в тайна, но бързо е разкрита и пренесена във Венеция, която става най-известният производител на огледала през Ренесанса.
Огледалото в картините на великите художници
В портрета на семейство Арнолфини от Ян ван Ейк на стената има 
сферично огледало в красива рамка, на което се виждат още двама участници в композицията на картината. Смята се, че единия от персонажите отразяващ се в огледалната повърхност е самият ван Ейк. За другия образ не е известно нищо за съжаление. Жестът с вдигнатата ръка на Джовани Арнолфини се тълкува като даване на клетва за вярност. Свързаните ръце на младоженците е кулминацията на сватбената церемония. Този жест също се вижда в огледалото.
В „Менините” на Диего Веласкес цялата картина е отражението на позиращите и художникът в огледалото. В него реалността е пречупена чрез въвеждане на огледало в композицията. Този особено сложен начин на изразяване е единствен по рода си в изкуството на груповите портрети. Малката инфанта Маргарита, любимка в кралския двор и рисувана от Веласкес е бъдещата императрица само на пет години, когато позира за “Менините”. В тази картина тя е заобиколена от своите придворни – менини, също твърде млади госпожички. Той изобразява себе си вляво, 
рисуващ върху огромното платно неясно кого. Едва ли ще е инфантата, след като е застанал зад нея. Отговорът е може би в огледалото в дъното на стаята. То отразява краля и кралицата, които би трябвало да са в стаята и да му позират. Поставяйки себе си в един отместен вляво център, Веласкес обръща всички правила и на портретното изкуство, и на ролята и положението на художника. Някои специалисти, съдейки по размера на платното пред маестрото, са на мнение, че Веласкес изобразява себе си в процеса на рисуването на “Менините” и така виждаме едновременно лицето и гърба на платното.
Друг пример за огледало в картина на велик художник е Бар „Фоли Бержер“ на Едуар Мане. Тя е последната му голяма творба и е рисувана 1882 г. Платното показва една единствена фигура на фона на огромно блестящо огледало, което изпълва по-голямата част от картината. Разположено близо зад барманката, то отразява целия интериор на бара. Художникът обаче си позволява някои волности като изобразява отражението на барманката и клиента от една страна, нещо което е очевидно невъзможно. Тъй като Мане е блестящ майстор на натюрморта, в преден план на картината той създава миниатюра на един самостоен свят във водната чаша с розите и фруктиерата, пълна с портокали. Позата на барманката, безпристрастна и леко меланхолична, контрастира с пъстротата на средата, която не и е позволено да споделя.
Огледалото в архитектурата и интериора
Още в средните векове е използвано за увеличаване силата на светлината в помещенията. С негова помощ интериорните дизайнери много успешно коригират обеми на стаи с неправилна форма или правят уютни и обитаеми тъмните ъгли в помещенията. Когато поставим едно срещу друго две огледала се получава оптическа илюзия на безкраен коридор – похват, използван в интериора през Ренесанса и Барока.
Огледала, поставени на интервали по протежение на една от стените на дълъг коридор, скъсяват визуално разстоянието и дават илюзия за връзка с околния свят, замествайки прозорците. Там, където огледалото е поставено срещу прозорец, то привлича красивите външни гледки вътре в къщата.
Лора Ешли – дизайнерката, създала една легендарна марка, 
предлага оригинален модел „Съзвездие”, напомнящо на звезда и инспирирано от известните през ренесанса венециански огледала. В архитектурата, в пространственото оформление огледалото е широко използвано като оптическа илюзия и корекция на пространството, или пък се унищожават нежелани форми. Огледалните сгради отразяват околните сгради или растителност и така техният обем илюзорно изчезва. Един от най-известните примери е сградата на фондация „Картие” в Париж с автор Жан Нувел – допълнителна стъклена фасада като огромно огледало отразява образа на кедъра на Шатобриан и другите околни дървета. Фондация „Картие” е плод на размисъл върху дематериализацията – възприемането на два образа, насложени един върху друг, предизвиква объркване, казва авторът за сградата си.
Огледалото и Фъншуй
Фъншуй – науката на китайците за подредбата на дома, дава много и интересни правила къде да поставим този „магически предмет” в пространството около нас. Той категорично не бива да бъде окачен срещу входната врата, за да не връща обратно положителната енергия, която влиза през нея. Не бива да заема голямо пространство и в спалнята ви, особено ако е поставено точно срещу леглото, на което си почивате, защото това ще смущава съня ви. Според китайците най-добре е да поставите огледалото на отделно, светло място.
В Европа ще се натъкнем на много препоръки и интериорни решения, които са коренно различни от азиатските. Огледалата ни гледат отвсякъде – от тавана на спалнята, от вратата на банята и цели стени-огледала.
Полезен съвет е сутрин преди да тръгнете от дома си да погледнете огледалото и да се усмихнете, така то ще отрази началото на един прекрасен ден!
