През 2020 година се навършват 70 години от откриването на Постоянната художествена галерия във Варна. На варненските художници от Дружеството, основано през 1943 г. с председател Стефан Гадуларов, и на Групата на варненските художници към СБХ със секретар Янко Маринов дължим учредяването и откриването на художествения музей в града.
В архивите е запазен протокол № 9 от 12 януари 1944 г. за провеждане на Общо събрание на Дружеството на варненските художници. В точка 1 е записано: „Учредяване на фонд за изграждане на постоянна художествена галерия във Варна“. Дарение от 1016 лева за този фонд пръв прави Константин Щъркелов, други дарители са Кирил Шиваров – със сумата от 1000 лева, Кирил Дюлгеров, Александър Дякович, арх. Стефан Венедикт Попов и други видни граждани на Варна. Заради щедрия му жест Константин Щъркелов е отличен със званието почетен член на Дружеството. Кметът на Варна Петър Стоянов поема ангажимент да ходатайства пред Общинския съвет в бюджета на Общината да се заложи редовна целева финансова субсидия.
В писмо от 13 януари 1945 г. председателят и секретарят на Дружеството пишат писмо до кмета на Община Варна, в което се казва, че градът съперничи по красота на много европейски градове, но не може да се похвали с художествена галерия. За изпълнение на уставната цел на Дружеството „с всички максимални жертви на членовете – пишат те – се учреди финансов фонд, който обаче е недостатъчен за осъществяване на идеята“, и молят за подкрепата на кмета. За съжаление целева субсидия от Общинския съвет на този етап не е осигурена.
През 1947 г. регионалното Дружество на варненските художници структурно преминава в Група на варненските художници към СБХ. За секретар на групата е избран художникът Янко Маринов. Той ангажирано поставя въпроса за откриване на Постоянна художествена галерия в града пред отдел „Просвета и култура“ на Градския народен съвет и през 1948 г. Градският народен съвет осигурява и отремонтира помещение за галерия с адрес ул. „Мусала“ 1 (както е посочено в статиите: „срещу хотел „Мусала“). На 14 март същата година в изложбената зала гостува част от 20-тата обща изложба на Съюза на българските художници, в която са представени творби на Александър Мутафов, Бенчо Обрешков, Васил Иванов, Васил Бараков, Кирил Петров, Иван Ненов, Златю Бояджиев, Стоян Венев и други класици на българското изобразително изкуство. Тази изложба безспорно представлява значимо културно събитие за града, което дава аргумент за откриване на Постоянната художествена галерия във Варна с осигурена изложбена зала и фонд от художествени произведения.
През следващата 1949 година Янко Маринов инициира свое посещение в София, където със съдействието на представители на СБХ и на Министерството на културата получава достъп до собствеността на Комитета за изкуство, наука и култура. Оттам отнася за галерията във Варна 14 художествени произведения – живопис, скулптура и графика, с което поставя началото на музейния фонд. Това са произведения на Иван Мърквичка, Стефан Иванов, Цено Тодоров, Златю Бояджиев, Андрей Николов и други класици на изобразителното изкуство. Тази колекция е недостатъчна за аранжиране на експозицията на Постоянната галерия, поради което Янко Маринов се обръща с молба за дарения към варненските художници, към общински учреждения и частни колекционери, от които получава творби – например, галерията придобива от Общинската аптека живописния пейзаж „Пловдив“ от Данаил Дечев, а от гражданина Гафанян получава скулптурната композиция „Майчинство“ на Кирил Шиваров. Тези произведения и до днес са в експозицията на варненската галерия.
На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на Постоянната художествена галерия в състав: Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев – при отсъствието на Васил Ставрев и Жечо Арнаудов. Комисията решава при откриване на Постоянната художествена галерия картините, получени от София, да бъдат експонирани в текущото им състояние, независимо че се нуждаят от нови рамки, и формулира следните критерии за представяне на произведения от варненски художници:
1. Художниците да са утвърдени и творбите им да притежават истински художествени качества;
2. Да са честни в изкуството си и да пазят професионалния престиж;
3. Да са показали художествен актив и да се ползват с авторитет и популярност.
Като има предвид горните изисквания и след като разглежда произведенията, Комисията решава да бъдат експонирани картини от художниците:
1. Константин Щъркелов
2. Георги Велчев
3. Христо Каварналиев
4. Иван Радинов
5. Милен Сакъзов
6. Янко Маринов
7. Георги Урумов – Калиакрата
8. Методи Георгиев
9. Йордан Пиндиков
10. Наум Попатанасов
11. Васил Ставрев
12. Жечо Арнаудов
Художниците Константин Щъркелов и Георги Велчев „по изключение ще бъдат представени с по две произведения заради тяхната голяма популярност и ценна художествена дейност”.
С подходящо тържество и експозиция от 30 художествени произведения на 2 юли 1950 г. от 19 ч. е открита официално Постоянната художествена галерия във Варна (тогава град Сталин) на адрес ул. „Мусала“ 1. Оттогава вече 70 години Галерията във Варна съхранява и представя художественото наследство на няколко поколения творци.
Автор: Доротея Павлова, културолог
Публикацията е изготвена по статии от периодичния печат на в. „Сталинско знаме”, архивни единици от ДАА-Варна и личен архив Янко Маринов
