Името на Клод Моне се е превърнало в синоним на импресионизма – стил в изкуството от XIX век възникнал във Франция. Оскар Клод Моне е роден на 14 ноември 1840 г. в Париж.  Моне не се интересувал от училището и да бъде в класната стая за него било мъчение. Той бил привлечен от улицата, която по-късно става място на прочутите му картини. От ранна възраст Клод се влюбва в рисуването. Учебниците и тетрадки му са изрисувани с карикатури на учителите. В Хавър, където семейството на Моне се мести през 1845 г., талантливото момче става известно с карикатурите си на жителите на града – рисува ги с въглен и ги продава за 10 – 20 франка.

През 1959 Клод Моне пристига в Париж и постъпва в Академи „Сюис”. Приятелите на Клод в лицето на Огюст Реноар, Алфред Сисле и Фредерик Базил стават негови чести спътници в рисуването на открито. През 1865 г. два от морските пейзажи на Моне са представени за първи път пред публика в рамките на ежегодния Парижки салон.   През  1870 г. Клод заминава за Лондон, където  се запознава с Уилям Търнър и с известния търговец на картини  Пол Дюран-Рюел. През 1872 г. Моне се завръща във Франция и живее в Аржантьой.  Там Моне рисува много от известните си картини, една от които е „Поле с макове”. В творбата са установени две отделни цветни зони, едната доминира в червено, а другата в синкаво-зелено. През 1874 г. се провежда първата изложба на Анонимното общество на художниците, скулпторите и гравьорите, сред чиито основатели е Моне. Това събитие е революция в живописта.

Вдъхновени от платното на Клод Моне “Импресия, изгряващо слънце” (на френски: Impression, soleil levant), критиците започват да наричат членовете на тази група импресионисти. Платното „Тераса в Сент-Адрес“ (1876 г.) е едно от известните творби на художника от този период,  която  се отличава с много детайли. През 1893 г. Моне се премества в имение в Живерни и там оформя прочутата градина, която става източник на вдъхновение за импресиониста.

В градината Клод събира растения от цял свят, включително и емблематичните лилии. Сложността, с която художникът работи по отношение на светлината и цветовете на водните лилии създават у зрителя усещане за невероятното разнообразие, богатство и нежна загадката на смисъла на живота. Моне рисува повече от 200 картини с  любимите си водни лилии, включително и 40 широкоформатни платна.

Импресионистът се вдъхновява от светлината, затова работи много върху “серийни” картини, на които изобразява един и същ обект по различно време на деня и при различни метеорологични условия. Така се появяват сериите “Стожери”, “Тополи”, “Катедралата в Руан”, “Парламентът” и накрая “Лилии”. В периода 1883-1908г. Моне рисува забележителности, пейзажи и морски картини. През 1912 г. Клод получава катаракта на дясното си око и до 1922 г. е почти напълно сляп и вижда само светлина, но трудно различава цветове и форми.  Картините на Моне, рисувани по време на болестта му, имат червеникав оттенък, който е типичен за зрението на хора, диагностицирани с катаракта. Изследователите предполагат, че след операцията художникът е можел да вижда ултравиолетова светлина и дори е прерисувал някои от картините си преди операцията, като е добавил повече син цвят. През последните години от живота си депресията е постоянно състояние на художника. Той пише на един от приятелите си, че животът му не е нищо друго освен провал и единственото, което му остава, е да унищожи картините си.  На 5 декември 1926 г.,  Моне умира  в дома си в Живерни. Приносът на великия художник за развитието на изкуството е огромен – импресионистът изцяло променя начина на възприемането на живописните платна  и го прави по-освободен от канони и правила.

Споделете