От фонографа до грамофонната плоча

За съвременния човек звученето на музика е нещо съвсем обикновено. Чуваме я навсякъде – по радиото, телевизията, музикалната уредба, от собствените ни мобилни устройства. Не винаги, обаче е било така. Само до преди около 140 години, единственият начин за слушане на музика е нейното живо изпълнение. Първата машина, възпроизвеждаща звук е фонографът. Той е изобретен от Томас Едисон през 1877 г. Първият успешен запис е на самия изобретател, който рецитира стихчето „Мери има агънце”. Фонографът е използван за запис и просвирване, предимно за човешка реч и документиране на звуци с научни цели. Принципът, по който работи е следният: върху цилиндър е увит лист от калай, върху който се движи игла. Записващите се звуци преминават през фуния и от полученото трептене иглата оставя следи върху листа. Когато иглата се постави отново в началото на цилиндъра, браздата я принуждава да трепти, а фунията усилва фините трептения и така се възпроизвежда записания звук.

В своята биография Томас Едисон има записани повече от хиляда изобретения. Фонографът е едно от тях, довело до истинска революция. През 1887 г. Емил Берлинер доразвива идеята на Едисон като замества цилиндрите с диск. Новото устройство е наречено грамофон и се използва предимно за просвирване на музика. Първите плочи са от цинк, а няколко години по-късно се появяват ебонитови. В сравнение с фонографа тези дискове събират повече запис и то от двете си страни. Принципът на запис е същия – игла, която набраздява повърхността. Възпроизведеният звук е доста по-силен от този при фонографа и могат да се произвеждат много копия от един и същ запис. През следващите 100 години грамофонната плоча е най-разпространеният начин за записване на музика, художествени текстове, документални записи. Първите общодостъпни плочи са направени от глина и крехък материал, наречен шеллак и са събирали само няколко минути запис. През 1948 година се правят плочи от винилова пластмаса. Скоростта на въртене е 78 оборота в минута. По-късно, когато се усъвършенстват грамофонните плочи, скоростта на въртене намалява на 45 оборота в минута, а качеството на звука значително се подобрява. Голяма популярност придобива така нареченият сингъл. За първи път се въвежда в САЩ от Radio Corporation of America. Диаметърът на плочата е само 18 сантиментра, което в сравнение с до тогава разпространените 30, я прави много по-удобна за използване. Наименованието идва от това, че съдържа само по една песен от страна. През 1948 г. американската компания Си Би Ес въвежда дългосвирещите плочи. Оборотите вече са 33 ½, а стесняването на браздите увеличава времето на свирене на около 30 минути от всяка страна.
Грамофонните плочи са носител на звук без конкуренция в продължение на много години. С навлизането на нови технологии те постепенно са изместени от аудио касети, компакт дискове и цифрови устройства. Причина за това е големият им размер, амортизирането след определен брой прослушвания, особеностите при съхранението им. Въпреки това в последните години се наблюдава възвръщане на интереса към грамофона и грамофонните плочи.
Грамофонните плочи в България
Още на следващата година след патентоването на фонографа, в България се появява такъв. Разбира се по това време тези апарати са много малко. Известни са фонографите на Борис Пилатов във Велико Търново и на Алексей Шулгорски в Чепеларе. Служат предимно за любителски записи на народни песни. През 1892 г. е направен и първият запис на българска музика.
През 1904 г. чужда фирма записва на грамофонна плоча изпълнение на Димитър Попиванов в една от стаите на хотел „България”, а през 1912 г. италианската фирма „Грамола” прави записи на Константин Михайлов-Стоян. Започват да се появяват първите грамофони, а плочите са предимно с народна музика, може би защото по това време интересът към класическата музика не е много голям.
Първата българска фабрика за грамофонни плочи е „Симонавия”. Основана е от предприемчивия българин Симеон Петров през 1924 г. До тогава са правени записи на български изпълнители от чужди фирми предимно за пазара в Европа, тъй като в България не можело да се разчита на такъв. Записите, които осъществява Симеон Петров първоначално се правят в чужбина, там се пресоват и плочите, а след това се продават в България. През 1928-29 г. френската фирма „Пате фрер” внася първата записваща апаратура. Матриците и плочите продължават да се произвеждат във Франция с марка „Пате-Симонавия”. През 1934 г. фабриката на Симеон Петров започва да произвежда плочите в България. Внесена е първата записваща и усилвателна електрическа апаратура, устройва се отделение по галванопластика и така се стига до първите български матрици за грамофонни плочи. Пресите за отпечатване са само 2, а звукозаписно студио изобщо липсва. За целта се използват салоните на няколко театъра. В репертоара е включена забавна и народна музика. За година фабриката произвежда около 150-200000 плочи.

По-късно излизат плочи с марките „Орфей”, „Медея”, „Патрия”, „Лифа” и специални поръчки за Министерството на просветата. През 1938-39 г. Петров откупува матрици от чужбина и прави плочи с изпълнение на чужди изпълнители и оркестри на танцова музика. Започват да се предлагат и записи на хуморески и художествени текстове. Появяват се още няколко фирми за производство на грамофонни плочи: „Балкан”, „Арфа”, „Микрофон”. Репертоарът им се диктува от търсенето на пазара и включва предимно шлагери и забавна музика.
През 1947 г. се основава предприятието „Радиопром”. Повишава се качеството на записите, тъй като се осъществяват в Радио София. Материалът, от който се произвеждат плочите също вече е по-качествен. Акустическият грамофон с пружина и фуния постепенно се измества от електрически. Стандартните плочи на 78 оборота постепенно излизат от употреба поради своята чупливост и тежест. Въпреки това се налага все още производство на такива поради факта, че много населени места в България все още не са електрифицирани и там се използват грамофони с фуния, на които могат да се пускат само такива плочи.
През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон”. Цикълът е затворен – запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване. През следващите 40 години това е единственото предприятие на територията на България, което произвежда грамофонни плочи. Репертоарът е разнообразен и включва класическа и забавна музика, художествени текстове, учебни материали, исторически и научни теми. През 70-те години на 20 век с оборудването на нова техника и разширяването на базата се достига тираж от около 4 милиона броя плочи на година. Произвеждат се и плочи по лиценз на чужди издатели.