В годините преди Освобождението и след това много българи родолюбци, вдъхновени от настъпващите нови времена активно започват да работят в различни области на живота. Образование, култура, обществена дейност, занаятчийство, търговия са само част от полетата за изява на тези личности, безспорно положили основите и дали първите искрици на възраждащата се държава. Много имена стоят ярко изписани в нашата история. Някои от тях, въпреки големите си заслуги, са незаслужено забравени. Едно такова име е това на Янко Мустаков, считан за основател на първия хор в България.
Роден е в Трявна през 1842 г. с името Йонко Стойнов Мустаков. По-късно за благозвучие името му е променено на Янко. Неговият баща е писар и търговец, а дядо му по бащина линия превозвал стоки и товари с впрегатни волове и коне. Родът му по майчина линия се състои от духовници, книжовници и летописци. Прадядото поп Никола Попйовчев и дядото поп Йовчо Попниколов дори са отличени от търновския митрополит със сан Иконом, най-високият пост за български свещеник. В средата на XIX век Трявна е селище с богато развито занаятчийство. Търговците имат възможност за 
пътуване и културно общуване в рамките на Османската империя и извън нея. През 1839 г. в града отваря врати светско взаимно училище, което дава по-широки знания и безплатен достъп на всички деца до образование. През 1849 г. в Трявна идва и Петко Р. Славейков, който преподава на поколения деца. Едно от тях е и Янко Мустаков. Неговото обучение първоначално започва в дома на дядо му, който има частно училище и освен че го учи на грамотност, го подготвя и за клисар-псалт. След пристигането на Славейков Янко става негов ученик до 1858 г. Всички тези фактори стоят в основата на формирането на личността на Янко Мустаков. Като ученик в Трявна той учи църковно пеене, проявява музикалност и хубав глас, свири на цигулка. След като завършва училище, Янко Мустаков се установява в Свищов. Според някои източници е заподозрян в революционна дейност и това го кара да се пресели, според други е поканен от видни свищовски първенци, които събират будни хора с цел да развиват града си. Първоначално е клисар-псалт в църквата. Свищовци оценяват музикалния му талант и го подпомагат да учи музика в Букурещ. След завръщането си през учебната 1863/1864 г. вече е учител в средномахленското училище. Има сведения, че е преподавал на Алеко Константинов, 
Цветан Радославов и Иван Шишманов. Започва да обучава учениците на нотно писмо, а по-даровитите и на цигулка. През 1865 г. организира музикален кръжок. След постигане на известни успехи в обучението на младежите, у Мустаков назрява идеята да въведе в България многогласното църковно хорово пеене, което чува и изучава в Румъния. Между членовете на кръжока през 1868 г. подбира певци, за да сформира мъжки църковен хор. В началото пеенето е двугласно, а по-късно преминава към четиригласно. За Янко Мустаков това начинание е много трудно, тъй като до този момент не се е пеело по този начин, а хорова литература изобщо липсва. Налага му се да хармонизира някои популярни по онова време песни. След системна подготовка за Великденските празници през 1868 г. хорът пее в църквата „Свето Преображение”. Именно това е началото на многогласното хорово пеене, а хорът е първият хор, в съвременния смисъл на думата, поставил началото на 
„модерното” хорово пеене. В състава му влизат не само ученици, а и зрели мъже, тъй като някои партии, като басите например изискват по-голяма дълбочина. Тази първа изява на хора е предшествана от дългосрочно обучение като разчитане на ноти и общо музикално ограмотяване. Въпреки че първоначално проявите на този хор не се приели особено радушно от обществеността, тъй като това било нещо съвсем ново, Янко Мустаков не се отчайва, а продължава дейността си като през 1870 г. създава оркестър. От личните си средства той набавя три цигулки, виола, виолончело и собственоръчно изработва цимбал. Несъмнено цялата тази дейност около обучението на хористи и музиканти и сформирането на оркестров и хоров състав, има огромно значение не само за развитието на Свищов, а и за музикалната култура на България. Освен музикален деец Янко Мустаков е и активен читалищен деец, библиотекар, театрален деец, поет.
На 15 юни 1877 г. руските войски минават Дунав и Свищов е първия освободен град. В него се установява губернаторство. Създава се руски хор с диригент Герасимович-Чинов, руски военносъдебен чиновник. Около бурните исторически събития дейността на хора на Янко Мустаков спира. Когато наближава времето руските войски да се завърнат в родината си, Герасимович-Чинов възлага на Мустаков да обучи на нотно пеене български младежи. В началото той започва да работи с 80 души, които впоследствие остават 20. От това време са и първите запазени композиции на Янко Мустаков: „Царю, добре дошъл” по стихове на Иван Вазов, „Из кръв, и дим, и жалост” – Петко Славейков, „Тържествено събрани”. След Освобождението хорът е канен и в други градове. През 1879 г. в Търново лично го кани княз Дондуков-Корсаков. Избрани са 16 хористи за това пътуване. Хорът пее по време на заседанията на Учредителното народно събрание, както и на Великденската служба. В Търново посещават и Марин Дринов, който впечатлен от пеенето им, им дава няколко златни монети. Спечелените пари хористите употребяват за фотография в ателие „Марколеско”. Хорът е поканен и при посрещането на Александър Батенберг при пътуването му от Русе до Търново.
В края на 1879 г. Янко Мустаков става училищен инспектор в Свищовски окръг. Подготвя учебник по нотно пеене, но не успява да го осъществи. Написва „Най-практичната метода за първоначално обучение на децата”, „Буквар, нареден по звучната метода”, „Православно християнско учение за ученици от приготвителните класове”.
Янко Мустаков умира на 24 декември 1881 г. само на 39 години. Оставя около 15 композиции, учебници и най-важното – любов към музиката в многобройните си възпитаници.В техните спомени той остава като човек на духа и пример за всеотдайност към музиката и хората.
